6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 11.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1042 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. М. Ц. от [населено място] срещу решение № 187 от 21.11.2013г. по в. гр. дело № 431/2013г. на Апелативен съд В., гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 144 от 14.06.2013г. по гр. дело № 665/2012г. на Шуменски окръжен съд и Д. М. Ц. е осъден да заплати на С. И. Х. сума в размер 514 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д. М. Ц. срещу С. И. Х. иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 10.12.2010г. с падеж 12.12.2011г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 800 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 1605/2012г. на Шуменски районен съд, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 937/11.05.2011г. по ч. гр. дело № 1605/2012г. на Шуменски районен съд, и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 730 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: „В кои случаи записът на заповед притежава всички реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като порокът е водещ до недействителност на менителничния ефект „например дописан друг текст” не представлява разписка или представлява разписка?” Касаторът се позовава на решение № 85/05.07.2012г. по т. дело № 438/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 78/17.07.2009г. по т. дело № 29/2009г. на ВКС, ТК, І т. о, решение по гр. дело № 466/2008г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 729/19.05.2003г. по гр. дело № 1506/2002г. на ВКС, V г. о., първите две от които представляват постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а последните две решения са постановени по реда на отменения ГПК, поради което обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата С. И. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ц. Я. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: основният материалноправен въпрос е решен в съответствие със събрания по делото материал, отчитайки пороците на записа на заповед и при съобразяване с всички законни текстове на ТЗ и непротиворечивата практика на съдилищата; позоваването на решение № 85/05.07.2012г. по т. дело № 438/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. от касатора е неправилно, тъй като в посочения съдебен акт е прието, че не е допустимо нередовният запис на заповед във всички случаи, независимо от пороците, да представлява разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем за потребление; изводът в решение № 729/19.05.2003г. по гр. дело № 1506/2002г. на ВКС, V г. о. е направен след обсъждане на фактите и другите доказателства по конкретното дело, а не само въз основа на записа на заповед.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е нищожен, тъй като в него е добавен текст в смисъл на облигация по чл. 240 ЗЗД, който оборва абстрактната сделка, заради която е създаден записа – волеизявлението, че безусловно се дължи определената в него сума. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че записът на заповед не може да служи като разписка за получаване на сумата от 80 000 лв., т. е. за наличието на кауза за предоставянето на заем, поради няколко обстоятелство: добавеният текст в него е от самия ищец и следователно не обвързва волята на задълженото лице по записа – ответницата по иска; записът на заповед не съдържа изявление, че сумата от 80 000 лв. е получена от въззиваемата – ответница по иска. По отношение на представената в копие отделна разписка въззивният съд е съобразил направеното от ответницата оспорване и непредставянето от ищеца на оригинала на това доказателство, поради което е направил извод, че разписката не доказва получаването в заем на процесната сума. Поради това че процесният запис на заповед не е нито менителничен ефект, нито облигация за заета парична сума, а копието от разписка е негодно доказателство за предадена в заем парична сума, съдебният състав е заключил, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. В настоящия случай посоченият от касатора правен въпрос е много общ, не е ясен и точен, поради което не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ако касаторът е имал предвид въпроса „дали нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща предаването на вещи, респективно парична сума”, то по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В настоящия случай касаторът се е позовал само на първата част от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е мотивирал защо посоченият от него правен въпрос е от значение и за развитието на правото. По уточнения от настоящия съдебен състав правен въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в цитираното от касатора решение № 78/17.07.2009г. по т. дело № 29/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. , съгласно която нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. Не е налице константна практика на ВКС, според която във всички случаи недействителният запис на заповед се конвертира в разписка, както и че същият се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. Поради характера на записа на заповед като частен документ, той следва да бъде обсъден заедно и във връзка с останалите събрани по делото допустими и относими доказателства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил относимите и допустими доказателства и въз основа на тях е направил извода за неоснователност на иска поради нищожност на записа на заповед и недоказване на наличието на каузално правоотношение по договор за заем. Доколко при обсъждане на доказателствата и установяване въз основа на тях на фактическата обстановка въззивната инстанция е приложила правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение и в този смисъл оплакванията представляват касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради наличието на постоянна практика по уточнения от настоящия съдебен състав правен въпрос не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Позоваването на решение № 85/05.07.2012г. по т. дело № 438/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. е неоснователно, тъй като посоченият съдебен акт е неприложим за настоящия спор – в него е решен въпросът „нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от ищеца наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане”, докато в настоящия случай въззивният съд е аргументирал извода за нищожност на записа на заповед с добавения в него текст в смисъл на облигация по чл. 240 ЗЗД, който оборва абстрактната сделка – волеизявлението, че безусловно се дължи определената в записа на заповед сума.
Посочените от касатора решение № 187/30.07.2009г. по гр. дело № 466/2008г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 729/19.05.2003г. по гр. дело № 1506/2002г. на ВКС, V г. о. също не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решенията са постановени по реда на отменения ГПК и след тях по релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС. От друга страна, различният изход на делата се дължи на различните доказателства, представени по всяко от тях, и изявленията на страните по всяко отделно дело. Решенията по гр. дело № 466/2008г. на ВКС, ІV г. о. и гр. дело № 1506/2002г. на ВКС, V г. о. са постановени по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ответниците – издатели на „записи на заповед”, несъдържащ това наименование в текста си, са признали, че реално са получили сумите по „записите на заповед”, какъвто не е настоящият случай поради изричното оспорване на това обстоятелство от ответницата С. Х. и релевирането на различни правоизключващи възражения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са налице доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 21.11.2013г. по в. гр. дело № 431/2013г. на Апелативен съд В., гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.