О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 12.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №1537 от 03.11.11г. по ч.гр.д.№1131/11г. на Пловдивския апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на Г. И. Б. срещу определение №1592/14.06.11г. по гр.д.№1700/10г. на Пловдивския окръжен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от Г. И. Б. срещу С. К. М. иск по чл.108 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че предмет на гр.д.№1700/10г. на Пловдивския окръжен съд е иск по чл.108 от ЗС на Г. И. Б. срещу С. К. М. и К. С. М., действаща със съгласието на майка си И. М. М. – за установяване на собствеността и предаване владението на два магазина – имоти с идентификатори 56784.524.36.2 със застроена площ от 126 кв.м. и 56784.524.36.3 със застроена площ от 52 кв.м., построени в имот с идентификатор 56784.524.36 по кадастралната карта на [населено място], както и искане за отмяна на нот.акт №151/2006г., с който първият ответник е дарил на втората ответница двата магазина. Искът е основан на твърдението, че ищецът е собственик на земята, върху която са построени магазините и по силата на приращението е станал техен собственик. Същевременно, с решение №1904 от 23.11.09г. по гр.д.№1798/09г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение №395/09.04.10г. по гр.д.№222/10г. на Пловдивския апелативен съд, влязло в сила на 01.03.11г., е бил отхвърлен иск по чл.108 от ЗС на Г. И. Б. срещу С. К. М. за собственост на същите два магазина, основан на същото основание – приращение към земята, собственост на ищеца. При това положение повторно заведеният иск е процесуално недопустим и правилно производството по него е било прекратено от първата инстанция. Без значение е обстоятелството, че по второто дело се иска и отмяна на нотариалния акт, с който първият ответник е прехвърлил магазините на втората ответница.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Г. И. Б.. Той се позовава на обстоятелството, че първият му иск по чл.108 от ЗС срещу С. К. М. е бил отхвърлен единствено заради запазеното право на ползване на ответника върху двата магазина, съгласно нотариален акт №151/2006г., чиято отмяна се иска в настоящото производство. Искането за отмяна на нотариалния акт е ново, такова искане не е било правено в предишното производство, а от друга страна ищецът не би могъл да насочи искането за отмяната на този акт само срещу приобретателя на имота К. М., без да конституира като страна в процеса носителя на запазеното вещно право на ползване С. М.. Самостоятелен иск срещу С. М. за отмяна на нотариалния акт той също не би могъл да предяви, а следвало да предяви иск за собственост, при уважаването на който да се отмени и нотариалният акт. Въззивното решение влизало в противоречие със следната практика на ВКС:
– решение №33 от 02.03.11г. по т.д.№417/10г. на ІІ ТО, според което ако ответникът към момента на предявяване на иска има правно основание да владее или държи имота, искът ще е неоснователен и в установителната и в осъдителната част;
– решение №1260 от 15.01.09г. по гр.д.№2977/07г. на ВКС, І ГО и решение №1134 от 12.12.08г. по гр.д.№3437/07г. на ІІІ ГО, според които защитата срещу констативните нотариални актове и актовете по обстоятелствена проверка се осъществява чрез предявяване на иск за собственост, а защитата срещу нотариалните актове за сделки се осъществява чрез предявяване на иск за собственост срещу страните по сделката;
– ТР №1/02.06.10г. по т.д.№1/09г. на ОСГК на ВКС, според което правните последици на едно решение може да понесе само лице, което е обвързано от него;
Ответникът в производството С. К. М. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Не е налице противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС. Спорният процесуален въпрос в случая се свежда до това допустим ли е повторен иск за собственост между същите страни и на същото основание, като единствената разлика по двете дела се състои в това, че при второто се иска отмяна на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира като носител на вещно право върху спорния имот. Посочените решения на ВКС не разглеждат този въпрос. Решение №33 от 02.03.11г. по т.д.№417/10г. на ІІ ТО съдържа произнасяне по въпроса за основателността на иска по чл.108 от ЗС, а не за неговата допустимост, което ни интересува в случая. Решение №1260 от 15.01.09г. по гр.д.№2977/07г. на ВКС, І ГО и решение №1134 от 12.12.08г. по гр.д.№3437/07г. на ІІІ ГО сочат какъв е пътят за защита на действителния собственик срещу констативни нотариални актове на други лица. Те не дават отговор на интересуващия ни процесуален въпрос. Що се отнася до ТР №1/02.06.10г. по т.д.№1/09г. на ОСГК на ВКС – дори изведената от жалбоподателя част от неговите мотиви не влиза в противоречие с обжалваното определение.
Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а според ал.2 – повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. За да се постанови такова прекратяване, предметът на двете дела следва да е идентичен. Предметът на делото се определя от спорното материално право, което се индивидуализира от основанието и петитума на иска. Исковете по чл.108 от ЗС се индивидуализират с твърденията за придобивното основание на ищеца върху спорния имот и с искането ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на имота. Искането за отмяна на нотариалния акт, с който на ответника са признати вещни права върху имота, не е самостоятелно, а акцесорно. Затова то не определя предмета на делото и не може чрез въвеждането на това искане да се предизвика втори процес по чл.108 от ЗС между същите страни, за същия имот и на същото основание.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1537 от 03.11.11г. по ч.гр.д.№1131/11г. на Пловдивския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: