О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2412/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а П..
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16024/27.05.2019 г., подадена от Й. Т. Й. чрез адв. Е. Р., срещу определение № 1453/14.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 720/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 13.03.2019 г. на съдията по вписванията при Варненския районен съд, с което е отказано заличаване на вписани възбрани по молба вх. № 5486/13.03.2019 г. на Й. Т. Й..
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Данните по делото сочат, че Й. Т. Й. е придобил на публична продан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, съставляващ апартамент № 7, с постановление за възлагане от 07.01.2019 г., влязло в сила на 30.01.2019 г. Върху имота са вписани две възбрани – едната е наложена от публичен изпълнител при НАП, вписана с вх. р. № …………., дв. вх. р. ……….. от 25.05.2018 г., а другата – с обезпечителна заповед на Варненския окръжен съд, търговско отделение, вписана под № 262, т. Х, вх. р. № 28697 от 20.10.2017 г.
Сезиран с молба вх. р. № 5486/13.03.2019 г. с искане за заличаване на вписаните възбрани, съдията по вписванията при Варненския районен съд се позовал на чл. 402, ал. 3 ГПК, според който заличаването на възбраната, както и отмяната на други обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила определение на съда, и на чл. 31 П., явяващ се специален по отношение на ГПК, според който вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Посочил, че в разглеждания случай не се прилагат изискуемите по закон документи, удостоверяващи изявление на съответните длъжностни лица за заличаване на вписаните възбрани – определение на съда, влязло в законна сила, с което да се иска отмяна на наложените обезпечителни мерки с описание на страни и имоти, които да съвпадат с тези в приложената обезпечителна заповед, съответно постановление от публичния изпълнител при НАП за отмяна на наложената обезпечителна мярка. Посочил още, че съдията по вписванията не може по своя инициатива или със съгласието на страните, както и по приложените документи да заличи вписаните в регистрите на Службата по вписванията възбрани, тъй като няма служебно начало за извършване на съответните действия по заличаване на възбрани, без това да е разпоредено от учреждението, което ги е наложило – съда и НАП. Съдията по вписванията обсъдил и приложението на ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според т. 3 на което вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложените в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично изброените случаи от закона, като приел, че настоящият случай не е сред тях.
За да постанови обжалваното определение, Варненският окръжен съд изходил от разрешенията, дадени с горепосочения тълкувателен акт, и също се позовал на чл. 31 П. и чл. 402 ГПК и посочил, че нормата на чл. 31 П. е императивна и действието й не може да бъде дерогирано по тълкувателен път. Съдията по вписванията не разполага с правомощията да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска, предвид което същите следва да бъдат проверени от компетентен орган /съд, съдебен или публичен изпълнител/ и наличието им да бъде удостоверено в писмено нареждане. Освен това липсват данни и твърдения правата на лицата, в чиято полза са допуснати двете възбрани, да са реализирани чрез изготвяне на влязло в сила разпределение на постъпленията от публичната продан между кредиторите. По повод представеното удостоверение на ЧСИ З. Д. за извършване разпределение на сумата, получена при публичната продан на възбранения имот, съдът посочил, че от него е установено, че С. Д. Д. и И. Й. С. не са включени в това разпределение, а държавата е получила само част от обезпеченото си вземане.
В частната касационна жалба, както и в изложението към нея жалбоподателят е поставил следните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване:
1. Приложението на нормата на чл. 31 П. във връзка с разрешенията, дадени в ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС;
2. Достатъчно основание ли е за купувача от публична продан на имот, при влязло в сила постановление за възлагане и влязло в законна сила разпределение на суми по проданта, да иска и постигне заличаване на възбрани с молба за директно сезиране на съдията по вписванията по реда на чл. 31 П.;
3. След приключване на публичната продан обвързан/зависим ли е купувачът на имота от лицата, наложили възбрани преди извършването на проданта, за които лица сумата по разпределението е недостатъчна по реда на привилегиите, както и какви следва да са правните последици от това, предвид изричното от купувача искане за заличаване;
4. При неудовлетворени кредитори/взискатели, участвали и включени в разпределението на суми по приключила публична продан, за които сумата по проданта е недостатъчна, следва ли възбраните, наложени въз основа на техни обезпечения, да се считат за противопоставими на купувача от публична продан, бранят ли те техни права, като неблагоприятните от това последици са за купувача от публична продан.
По първите три въпроса жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното определение с ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 141/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., а по четвъртия въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото; позовава се и на противоречие с определение № 1006/14.03.2019 г. по т. д. № 1306/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Поставените от жалбоподателя въпроси са намерили разрешение в ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложено в обжалваното определение според точния му смисъл и съдържание. Поради това и не се установява противоречие между него и обжалвания съдебен акт. Така, въззивният съд се е съобразил с разясненията за запазване на възбраната след публичната продан на недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези, каквато например е тази по чл. 31 П.. Съобразена е и постановката за вдигане на обезпечителната мярка възбрана, след като влезе в сила определението за нейното отменяне по реда на чл. 402 ГПК. В тълкувателния акт е посочено и това, че при извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан. В. възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан за времето от датата на вписване на възбраната, спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент до вписване на постановлението за възлагане. В конкретния случай няма ангажирани доказателства, че не са налице вписани разпореждания от длъжника или искови молби на трети лица, следващи датата на вписване на възбраната и предхождащи вписването на постановлението за възлагане.
Определение № 141/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., не може да намери приложение поради различието в разглежданите хипотези. В настоящия случай от представеното удостоверение, издадено от ЧСИ З. Д., се установява, че са останали неудовлетворени кредитори, чиито права възбраната брани съгласно тълкувателния акт от 2018 г. В подобна хипотеза възбраната би могла да бъде заличена, включително и по искане на купувача от публичната продан, ако се установи, че изпълнителното производство е прекратено – аргумент от чл. 433, ал. 3 ГПК. Такива доказателства по делото не са представени, докато в определението, на което жалбоподателят се позовава, е прието, че след като публичната продан е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на купувача от публичната продан да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани.
Определение № 1006/14.03.2019 г. по т. д. № 1306/2017 г. на Варненския окръжен съд представлява писмено доказателство, касаещо правилността на обжалвания акт, което не може да бъде съобразявано в производството по допускане на касационното обжалване. Доколкото с него в производство по реда на чл. 402 ГПК е отменена възбраната, допусната като обезпечение на иск на кредиторите С. Д. Д. и И. Й. С., които не са включени при разпределение на сумата, получена при публичната продан на възбранения имот, същото следва да бъде съобразено при представянето му на съдията по вписванията с ново искане за заличаване на обезпечителната възбрана. То не обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е налице неясна или противоречива правна норма, по приложението на която да липсва създадена практика, като произнасянето от въззивния съд е по въпроси, по които е постановено тълкувателно решение. Това изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1453/14.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 720/2019 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: