3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 14.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 47 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Т. К. Д. срещу определение №603 от 04.12.2012 г. на АС-Варна по ч.т д №678/2012, с което е потвърдено определение № 4603 /03.10.2012 г. по т.д. №2013/2012 на ОС-Варна за прекратяване на производството по иска на Т. К. Д. срещу [фирма] за установяване на това, че правото му на членство в ответното ООД е нарушено с изпращането от страна на друг съдружник Л. К. на нот. покана рег. № 1717 от 08.09.2010 г. . Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна изпраща отговор със становище за липса на основание за допускане до касация. Претендира разноските и прилага списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 71 ТЗ за установяване , че с така изпратената от страна на друг съдружник Л. К. нот. покана рег. № 1717 от 08.09.2010 г. представлява едновременно свикване на ОС на съдружниците в разрез с процедурата по чл.138 ал.2 от ТЗ и предупреждение за изключване по чл.126 ал.3ТЗ и в този смисъл накърнява членствените права на ищеца като съдружник в ответното ООД. Въззивният съд е прел, че искът по чл.71 ТЗ е субсидиарна форма на защита правата на съдружника приложима само при невъзможност за това чрез конститутивния иск по чл.74 ТЗ за отмяна решението на самото опорочено при свикването ОС. Ето защо при положение, че ищецът-съдружник в ответното ООД може да атакува чрез иска по чл.74 ТЗ самите решения на проведеното след свикването ОС на съдружниците , то липсва правен интерес от субсидиарния иск по чл.71 ТЗ, поради което и същият се явява недопустим.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за това, дали в случаите по л.138 ал.2 ТЗ, когато съдружник при определени условия свиква ОС на съдружниците в ООД , същият изземва правата на орган на дружеството.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая липсва коректно формулиран правен въпрос обусловил изводите на съда в обжалваното определение . Въззивният съд е прел, че искът по чл.71 ТЗ е субсидиарна форма на защита правата на съдружника приложима само при невъзможност за това чрез конститутивния иск по чл.74 ТЗ за отмяна решението на самото опорочено при свикването ОС и не е обосновал изводите си с това, дали съдружникът в случаите на чл.138 ал.2 ТЗ действа като орган на самото ООД. Ето защо и доколкото в тази фаза непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. Дължат се разноските на ответника по частната касационна жалба в размер на 250 лева-адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 81 във връзка с чл.78ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №603 от 04.12.2012 г. на АС-Варна по ч.т д №678/2012.
ОСЪЖДА Т. К. Д. да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 250 лева-адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 81 във връзка с чл.78ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/