О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
[населено място],14.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2171 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „БАНКА Д.” ЕАД срещу определение № 24146 от 11.12.2013г. постановено по ч.гр.д. № 13655/2013г. на Софийски градски съд,VІ-7 състав, с което е оставена без уважение частна жалба на банката срещу определение от 25.07.2013г. по гр.д. № 55890/2011г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение на молба за поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото определение от 13.09.2012г. за обезсилване на издадената на 22.12.2011г. заповед за изпълнение и издадения на 28.12.2011г. изпълнителен лист.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател посочва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по поставените въпроси: 1. „В случаите, в които съдът на основание чл. 415, ал. 2 ГПК изцяло е обезсилил издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, издадени срещу двама или повече длъжници, а възражение по чл. 414 ГПК е било подадено само от единия длъжник, налице ли е явна фактическа грешка и възможно ли е поправката й да стане по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК?”, 2. „Какъв е характерът на порока на съдебния акт и какъв е редът за отстраняването му в случаите, когато съдът е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двама или повече длъжници, постъпило е възражение само от единия длъжник и съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист изцяло, респ. без да посочи спрямо кого обезсилва заповедта за изпълнение на изпълнителния лист?”.
С писмен отговор ответникът по частната жалба И. С. Г. оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Другият ответник по жалбата Г. Й. Г. не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
По гр.д. № 55890/2011г. на Софийски районен съд на 22.12.2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Й. Г. и И. С. Г. за заплащане солидарно в полза на [фирма] дължими суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение само от длъжника И. С. Г.. С разпореждане от 28.06.2012г. съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение и за възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на 20.07.2012г. и липсват данни да е предявен иск за установяване на вземането на възразилия длъжник в срока по реда на чл.422 ГПК от заявителя. С разпореждане от 13.09.2012г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение и издадения на 28.12.2011г. изпълнителен лист. С молба от 07.06.2013г. [фирма] е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 13.09.2012г. като бъде допълнено, че заповедта се обезсилва само по отношение на възразилия длъжник И. С. Г.. С определение от 25.07.2013г. районният съд е оставил искането без уважение като е приел, че не е налице грешка, а се касае до неправилност на определението, срещу която е налице друг процесуален ред за защита.
С обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадената частна жалба от [фирма] срещу определението от 25.07.2013г. по гр.д. № 55890/2011г. на Софийския районен съд. В. съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд и е оставил без уважение частната жалба на [фирма].
Така постановеното определение на Софийски градски съд не подлежи на обжалване с частна жалба. С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.8 се прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Доколкото обжалваното определение е именно въззивно и е постановено в рамките на заповедно производство, макар и по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, то обжалването му пред касационната инстанция е недопустимо. Поради това подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5837/20.01.2014г., подадена от [фирма], против определение № 24146 от 11.12.2013г., постановено по ч.гр.д. № 13655/2013г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2171/2015г. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: