1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 15.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3567описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.02.2017г. по гр.д.№444/2016г. на ОС Смолян, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Б. в.с./Б./, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът М. Н. С. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване. Прави искане за присъждане на разноски.
С определение от 25.09.2017г. по гр.д.№3566/2017г. частна жалба на Б. ветеринарен съюз срещу определение от 26.04.2017г. по гр.д.№156/2017г. на ОС Смолян за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу разпореждане за издаване изпълнителен лист за разноски, е присъединена за разглеждане към настоящето производство .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск предявен от Б. в.с.срещу М. Н. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 6740 лева , ведно със законна лихва, считано от 04.02.2016г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на главницата и евентуален иск,ако не бъде уважен главният иск – иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане сумата от 6 740 лева , представляваща причинена вреда от М. Н., ведно със законна лихва , считано от 04.02.2016г. до окончателно изплащане на сумата и разноски.
Прието е, че съгласно чл.3, ал.2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България Б./Б./ е юридическо лице със седалище [населено място] и областни колегии, като ответникът М. Н. е председател на Областна колегия на Б. със седалище [населено място], която колегия няма статут на юридическо лице, а тя е регионално структурно звено в системата на Б. .
Установено е, че на ответника по делото в качеството му на Председател на областна колегия на Б. С. му е предоставено от председателя на НС на Б. пълномощно и банкова сметка чийто титуляр е Председателят на НС на Б. , да се разпорежда ответника с постъпилите в П. К.Б. суми единствено и само за нуждите на Областна колегия на Б. С. както следва – на 02.06.2010г. от Председателя на Б. Й. Василев Б. , на 16.04.2013г. от Председателя на Б. Т. Н. М. и на 11.04.2014г. от председателя на Б. Т. Д. Ц.. Прието е, че на основание посоченото упълномощаване ответникът е изтеглил от банковата сметка обслужваща Областна колегия на четири пъти през исковия период от време общата сума от 5 940 лева, а от предоставената му банкова дебитна карта той е изтеглил на два пъти от банкомат общата сума от 800 лева.
Съдът е приел за установено от представените справки и отчет по сметката на 04.06.2012 г. , че ответникът е изтеглил сумата от 1 500 лв. с основание „теглене не е за работна заплата“; на 29.07.2014 г. е изтеглил сумата от 1 500 лв.; на 18.11.2013 г. е изтеглил 400 лв.; на 07.11.2013 г. е изтеглил 400 лв.; на 04.06.2013 г. е изтеглил 1 500 лв. за командировъчни и на 08.01.2013 г. е изтеглил 1 440 лв. с основание „не е за ФРЗ“, като тегленето е извършено по банков път или чрез използване на услугите на А. чрез използване на издадената банкова дебитна карта по сметката., като общият размер на изтеглените средства от сметката е 6 740 лв.
Констатироно е, че не са представени от ищеца доказателства какви приходи и какви разходи са били предвидени за годините 2012г., 2013г., 2014г. и каква част от тях е била разпределена за командировки, консумативи и други разходи, а представените документи -52 бр. заповеди за командировки и други документи /макар и с непълноти и поправки/ установяват , ведно с гласните доказателства , че отчетените суми в размер общо на 6 911,43 лева , направени разходи за Областна колегия С. , са повече от размера на претенцията по предявеният иск.
Съдът е посочил, че за уа успешното провеждане на иска с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД е необходимо съществуването на валиден договор за поръчка между страните, по който довереникът да е получил нещо в изпълнение на поръчката и липсата на доказателства, че полученото е предадено от довереника на доверителя. Приел е, че в случая упълномощаването , което е послужило за пред П. Б. , с оглед теглене на суми, не установява наличие на договор за поръчка , защото видно от доказателствата изтеглените суми са постъпили на разпореждане за разходи на Областна колегия С. като нейни собствени средства и отчет за разходваните суми ответникът е дължал единствено на Областната колегия С.. При тези данни съдът е отхвърлил предявения иск по чл.284, ал.2 ЗЗД като неоснователен.
Съдът е разгледал при условията на евентуалност и иск по чл.45 ЗЗД. Приел е, че не се доказва противоправно виновно действие от страна на ответника , тъй като средствата са разходвани за командировки и консумативи на Областна колегия С.. Прието е, че липсват доказателства за настъпила вреда , поради което е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване обстоятелства, различни от основанията за плащане, удостоверени и посочени в платежни документи за отчитане на получени с писмен акт парични средства и при отчитане на получени с писмен акт парични средства в дейността на зоконовите съсловни организации има ли предимство приложението на Закона за счетоводството пред вътрешните оргатизационни документи. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК /ред Дв.в. бр.49/2017г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 23.01.2014г. по т.д.№542/2012г. , І т.о. за допустимостта на свидетелските показания, решение от 28.01.2013г. по т.д.№903/2011г., І т.о. по приложението на чл.164, ал.1, т.4 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. На въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване обстоятелства, различни от основанията за плащане, удостоверени и посочени в платежни документи за отчитане на получени с писмен акт парични средства съдът е дал отговор в съответствие с трайно установената практика, включително тази посочена от жалбоподателя. По тези въпроси има установена трайна практика, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г., ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 856 / 2009 г. на ІV т.о. на ВКС, като в същата се приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Приема се, че ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, тъй като при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
Що се касае до въпроса при отчитане на получени с писмен акт парични средства в дейността на зоконовите съсловни организации има ли предимство приложението на Закона за счетоводството пред вътрешните оргатизационни документи настоящият състав намира, че същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.45 ГПК, които са отхвърлени поради недоказаност.
По частната жалба срещу определение от 26.04.2017г. по гр.д.№156/2017г. на ОС Смолян настоящият състав намира следното:
С разпореждане от 28.02.2017г. по гр.д. №78/2016г. Районен съд Смолян е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноски в полза на М. С..Същото е било обжалвано от Б. ветеринарен съюз и с обжалваното определние жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.
Въззивният съд е констатирал , че в решение от 10.02.2017г. по в.гр.д. № 444/2016г. Смолянски окръжен съд е посочил, че не подлижи на обжалване и е върнал делото на районен съд , който е издал обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 1360 лева полза на М. С.. Установено е, че по-късно е депозирана касационна жалба с вх.№1 000/ 13.03.2017г. от Б. против решение от 10.02.2017г. по в.гр.д. № 444/2016г. на ОС Смолян, която е администрирана , тъй като на основание чл.280, ал.2 ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо.Установено е, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело№92/2017г. На Ч. Т., рег.№916, район на действие ОС С. и на М. С. е изплатена сума в размер на 1736 лева, включваща и разноските по изпълнителното дело.
При тези данни съдът е приел, че частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от търсената защита, тъй като сумите по изпълнителния лист са изплатени и изпълнителното дело е прикрючило.
Настоящият състав намира, че с оглед недопускането до касация на въззивното решение същото влиза в сила, поради което макар и по различни съображения от изложените в определението изводите на въззивния съд за недопустимост на жалбата следва да бъдат споделени и обжалваното въззивно определение да бъде потвърдено. С влизане на решението в сила отпада правния интерес от търсената с частната жалба защита, тъй като с оглед изхода по спора направените от ответника разноски по делото пред всички инстанции следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника и сумата 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение по осъществената защита пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2017г. по гр.д.№444/2016г. на ОС Смолян.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.04.2017г. по гр.д.№156/2017г. на ОС Смолян.
ОСЪЖДА Б. ветеринарен съюз ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н. С. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: