4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 16.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч. гр. дело № 553 по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. О. от Украйна, подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Г. от Варненска адвокатска колегия срещу определение № 3484/2.12.2019 г, постановено по ч.гр.дело №1934/2019 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което е потвърдено определение № 10925 от 23.8.2019 г, по гр.дело № 10075/19 г на Варненски районен съд, Гражданско отделение.С първоинстанционното определение е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за международна неподведомственост на спора на основание чл.15 ГПК.
В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния закон и липса на международна компетентност по смисъла на чл.15 ГПК.Моли съда да допусне касационно обжалване на определението, след което да го отмени и прекрати производството по делото.
Ответницата по жалбата Н. С. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й.Счита, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол.
От данните по делото се установява следното :
Н. С. Г. и М. О. О. са сключили граждански брак на 18.1.14 г в [населено място].На 26.6.19 г ищцата е предявила срещу ответника иск по чл.49 СК за прекратяване на брака по вина на мъжа, за предоставяне на нея на родителските права върху роденото по време на брака дете-А. О., род.на 20.2.15 г и за присъждане на издръжка.Ответникът е направил възражение за международна неподведомственост на спора, обосновано с факта, че на 9.6.19 г той и детето са напуснали България и са се установили на територията на Република Украйна, където детето посещава детска градина.
От доказателствата събрани по делото се установява, че двамата съпрузи имат статут на постоянно пребиваващи на територията на РБ.Ищцата е в безсрочно трудово правоотношение с „Дрий Х.“, ЕООД, на длъжност технически сътрудник и живее под наем в жилище в [населено място].
С обжалваното въззивно определение е прието, че към датата на подаване на исковата молба-26.6.2019 г двамата съпрузи и тяхното дете са с украинско гражданство, а Украйна не е член на Европейския съюз, поради което не намират приложение приетите регламенти, уреждащи отношенията между съпрузи с гражданство на една държава-членка и пребиваващи на територията на друга държава-членка.Сключен е двустранен договор за правна помощ по граждански дела между РБ и Украйна, обнародван в ДВ бр.104 от 27.12.2005 г, в сила от 29.12.2005 г, ратифициран със закон, приет от 39-то Народно събрание на 4.11.2004 г и обн.в ДВ бр.102/19.11.2004 г, но в него не се съдържат разпоредби, свързани с прекратяване на брака.Поради това и предвид липсата на специални разпоредби, приложими са общите правила, установени в КМЧП.Нормата на чл.4 КМЧП урежда общата компетентност на българските съдилища, а чл.7 КМЧП съдържа специална такава по брачни искове, когато единия от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ.Нормата на чл.8 КМЧП, уреждаща компетентност по дела за лични отношения между съпрузи, препраща към чл.7, а по делата за издръжка / чл.11/ също се съдържа такава възможност.Алинея 7 на чл.48 КМЧП дава легална дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице- мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.За определянето на това място трябва да бъдат съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива.В настоящия случай двамата съпрузи са се установили в България през 2013 г, а ищцата продължава да живее и работи и до сега.Едноличната промяна от страна на ответника чрез предприети действия по напускането на страната и извеждането на детето не променя правните изводи на съда за наличие на международна компетентност на българския съд, което прави съдебното производство допустимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г на ОСГТК по т.д.№ 1/2013 г т.9 б. „в“ определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционнен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респ.неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК.
Разглежданият случай е такъв.
С въззивното определение Варненски окръжен съд е потвърдил определение на Районен съд-Варна, с което е оставен без уважение отвод за неподведоственост на спора.Подадената срещу това въззивно определение частна касационна жалба следователно е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, подадената от М. О. частна касационна жалба вх.№ 38002/19.12.2019 г срещу определение № 3484/2.12.2019 г, постановено по ч.гр.дело №1934/2019 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 5 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 553/20 по описа на ВКС, Четвърто ГО.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.