О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 17.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември, 2012 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
С участието на прокурора от ВКП Чобанова
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1483/12 г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
С разпореждане от 19.05.12 г.,постановено по Н.Ч.Х.Д.9194/12 г., РС-София /СРС/, НО, 4 състав, съдия-докладчик е прекратил съдебното производство по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на СРС.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за тази процедура данни по делото и като взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното:
Първоначално, по искане на тъжителя е образувано Н.Ч.Х.Д.5025/11 г. по описа на РС-Варна /ВнРС/. Освен приложената по производството частна тъжба с изложените в нея обстоятелства по претендираното да е извършено престъпно деяние, на л.14 от делото е депозирана уточняваща молба, според която тъжителят е направил прецизиране на искането си по отношение на твърдение за извършване на престъплението в съдебния район на [населено място]. След пълноценно проведено съдебно следствие със събиране на гласни и писмени доказателствени средства, първостепенният Варненски районен съд е прекратил съдебното производство пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на СРС. Основното съображение за това процесуално действие се корени в обстоятелството, че претендираната клеветническа престъпна дейност е реализирана чрез Интернет сайт на агенция Б., поддържан от [фирма],чието седалище е в гр.Варна.
В разпореждането на съдия-докладчик от СРС е отразена тезата, че съгласно разпоредбата на чл.42,ал.1 НПК съдът определя подсъдността, като изхожда от обстоятелствената на обвинението. Доколкото в процесната тъжба това не е конкретизирано, същото е сторено със споменатата вече уточняваща молба, приложена на л.14 от съд.д.по описа на ВнРС. При това положение и в съответствие с чл.36,ал.1 НПК се счита,че делото е местно подсъдно на РС-Варна.
Най-важният фактор, който трябва да бъде отчетен, е,че в процесния казус става дума за инкриминирана клевета, разпространена чрез Интернет сайт, информацията по който е възпроизведена по-късно и в печатни медии, както и в други електронни такива. В тази връзка поначало е необходимо да бъдат съобразявани разпоредбите на Закона за електронната търговия, Закона за електронните съобщения и Закона за електронния документ и електронния подпис, в зависимост от естеството на твърдяната клеветниическа дейност и реда на нейното оповестяване и узнаване.
Съгласно чл.2,ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Това представляват вменените като клеветнически изложени в тъжбата факти, доколкото се твърди, че словесното изявление за тях, въведено от автора им-подсъдим- в компютърната му система, преобразувано в цифрова форма, впоследствие е получено от адресата- тъжител. Получаването изисква преобразуване, разчитане и визуално представяне, по какъвто начин се реализира и узнаването на въведената информация.
Съгласно чл.10,ал.1 ЗЕДЕП електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. В контекста на цитираната норма и на определителната такава за това що е адресат по чл.5 ЗЕДЕП, както и в съответствие с текстовете на чл.36 и чл.42,ал.1 НПК, видно от обстоятелствената част на тъжбата, електронното съобщение е разчетено от адресата-тъжител чрез изтеглянето му от информационна система, в която то е постъпило. Тогава именно престъплението следва да се счита за довършено. Това е така, тъй като това действие навежда на узнаване на разпространените клеветнически обстоятелства от Интернет сайт, в който е публикувано съобщението /няма постъпване на съобщението в информационна система на самия адресат/ от една страна. От друга- твърдението на Р. И., подлежащо на процесуално установяване- въпрос по съществото на производството- е, че получаването от негова страна и следователно узнаването на публикуваното електронно съобщение, е сторено във Варна.
С оглед казаното, именно РС-В. е местно компетентен да разгледа процесното дело. ВКС е имал повод да вземе отношение по въпрос като настоящия в определение № 113/28.09.09 г., постановено по К.Н.Ч.Д.438/09 г.по описа на 3 н.о.на ВКС на РБ. То се споделя от този съдебен състав на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Съгласно цитираното определение, за определяне подсъдността на дела по обвинение за извършени престъпления в Интернет-пространството по чл.148,ал.1,т.2 НК /макар и в конкретния казус цифровата наказателно материалноправна квалификация, предложена от тъжителя, да е по основния състав, твърденията по тъжбата навеждат за сочената такава, която законова преценка се осъществява от съдебния състав, разглеждащ делото по същество/, е без значение на кой сайт е публикувано електронното съобщение с обидно съдържание /същото се отнася и за клеветническо такова чрез печатно произведение или по друг начин/, кой е собственикът на седалището на компанията, предоставяща хост-услугата, както и местонахождението на сървъра. Деянието се счита за довършено в момента и на мястото, където тъжителят се е запознал със съдържанието на изявлението чрез изтеглянето му от информационната система.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-София Н.Ч.Х.Д.9194/12 г. за образуване и разглеждане от РС-гр.Варна.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС – София – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/