3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 18,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1503/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 374 от 27.11.2013г. по гр. д.386/13г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №382 от 01.08.2013г.по гр.д. 1330/12г. на Габровски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД и за сумата 10117.72 лв. и иск по чл.92 ЗЗД за сумата 5255.75-договорна неустойка.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата,след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си, е посочил, че въззивният съд не се е съобразил с „ константната практика на ВКС досежно доказателствената сила на частните писмени доказателства.” Поддържал е, че „ в конкретния случай били налице следните основания за допускане на касационно обжалване.-„1/необсъждане на всички доказателства”, като касаторът е развил оплакването си за неправилност на акта за това, че в тежест на ответника било доказване на извършеното плащане, а от представените доказателства според страната не се доказвало такова. 2/ „ съдът размести доказателствената тежест”. Направено е оплакване в тази връзка за неправилност на извода на съда относно това, че ищеца следвало да докаже, че няма плащане по дължимата по данъчна фактура сума.Направен е извод, че поради това решаващият състав е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Други доводи не са изложени въпреки дадената от съда възможност и указания за представяне изложение.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не само не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос-липсата, на който е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г., но и не е изложила каквито и да било доводи свързани с лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, съобразно наличие на предпоставките, от които се извежда и основателността на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че дори и от изложението да бъде изведен правен въпрос, в хипотезата на т.1 на чл.280 ГПК/ общо посочена от касатора/,противоречието следва да бъде установено от него, като то винаги е по конкретно формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, и по разрешения на същия въпрос дадени в конкретно посочени съдебни актове на ВКС, ВС, обективиращи задължителна практика в отклонение, на която въззивният съд е разрешил този въпрос. Общото твърдение за това, че имало такава практика не установява, следователно, наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Без правно значение е приложеното определение по чл.288 на ВКС, което не формира практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г. Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 374 от 27.11.2013г. по гр. д.386/13г. на Габровски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №382 от 01.08.2013г.по гр.д. 1330/12г. на Габровски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД и за сумата 10117.72 лв. и иск по чл.92 ЗЗД за сумата 5255.75-договорна неустойка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: