О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 19.03.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 7725 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2954 от 08.10.2013 г., подадена по пощата на 04.10.2013 г. от Ш. И. П., М. И. П., Ф. И. Г., Д. И. П., А. А. П., Е. А. М., Ф. А. П. и Я. М. П. чрез адвокат И. К. от АК І Б. срещу въззивното решение № 3365 от 15.08.2013 г. по в.гр.д.№ 234/2013 г. на Окръжен съд –Благоевград.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани страни, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска (с оглед произнасянето на ВКС, І г.о. с определение № 390 от 30.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3488/2014 г.).
Ответницата по касация Т. И. Г. (Д.) чрез особен представител адвокат А. Ш. е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който поддържа, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ г.о, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. от ГПК, Окръжен съд – Благоевград е потвърдил решение № 162 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 131/2011 г. на Районен съд – Гоце Делчев. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу Ш. О. И., Н. О. Ш., А. О. Х., О. О. И., И. О. И., А. О. С., Ю. О. И., Т. И. Г. (Д.), О. И. Г., С. И. Г. и Х. О. И., за признаване правото на собственост по наследство и възстановено по реда на ЗСПЗЗ и за предаване на владението върху следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Г., обл.Б., а именно: 1) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХVІІ-526 в кв. 45, с площ за парцела 600 кв.м.; 2) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХV-526 в кв. 45, с площ за парцела 560 кв.м.; 3) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХVІІІ-526 в кв.45, с площ за парцела 545 кв.м.; 4) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХІХ-526 в кв.45, с площ за парцела 480 кв.м.; 5) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХХ-526 в кв.45, с площ за парцела 480 кв.м. и 6) 4000/9329 ид.ч. от УПИ ХХІ-526 в кв.45 с площ за парцела 510 кв.м., както и е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 95, том І, дело № 103/1998 г., издаден от РС – Гоце Делчев.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че настоящите касатори не са доказали наличието на първата от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно – че са собственици на посочените 4000/9329 ид.ч. от всеки от процесните недвижими имоти. Като недоказано е преценено твърдението, че общите за страните наследодатели (О. С. И. и З. И.) са притежавали имоти, идентични по местоположение с претендираните по делото. По отношение на представените пред въззивния съд Решение № 148 от 16.05.2009 г. по гр.д.№ 362/2007 г. на Районен съд – Гоце Делчев (постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и влязло в сила на 03.06.2009 г.) и издаденото въз основа на него Решение № 6912 от 18.01.2010 г. на ОбСЗ – [населено място], съдът е посочил, че предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо същото няма обвързващо действие по отношение на неучаствалите в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ лица, включително настоящите ответници по касация – ответници по иска по чл.108 ЗС.
В представеното изложение чл.284, ал.3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос „Решението на Поземлена комисия, което е издадено въз основа на решение на съда (има се предвид това по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ), ползва ли се със силата на пресъдено нещо, предвид обстоятелството, че с тези решения се отказва или възстановява собствеността, посочва се начина на възстановяването й, земеделската земя е индивидуализирана и по този начин фактическият състав на реституцията е завършен. Съответно след като се ползва със силата на пресъдено нещо, какви са неговите субективни предели и това решение обвързва ли със законна сила неучаствалите лица”, по отношение на който се твърди, че е от съществено значение за изхода на делото. Не се сочи в коя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК цитираният въпрос следва да се обсъжда като общо основание за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си изключва възможността за допускане на касационното обжалване по този въпрос, доколкото противното означава Върховният касационен съд да процедира в нарушение на диспозитивното начало. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
На следващо място – така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК в смисъла й, провеждан неотклонно в доктрината и съдебната практика – а именно, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение обхващат срещупоставените страни в гражданския процес. По отношение решенията, постановени в производствата по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ това са от една страна – лицата, подали заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, а от друга – съответният орган по възстановяване на собствеността (ПК, ОСЗГ, ОСЗ). Този принцип, приложен към конкретния случай, означава, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ има обвързваща сила по отношение на настоящите касатори и ОСЗ (предишно наименование – ОСЗГ), [населено място], но не и спрямо ответниците по касация, които не са били страни в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Освен това обсъжданият въпрос няма изискваното с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора. Такова значение има въпросът чия е била собствеността на земеделските земи, върху чийто терен попадат процесните по настоящото дело 6 парцела, но същият не е намерил своето разрешение, доколкото производството по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предмет на гр.д.№ 436/1997 г. по описа на РС – Гоце Делчев, не е приключило с влязло в сила решение поради десезирането на съда при условията на чл.184, ал.1 ГПК (отм.) в резултат от процесуалното бездействие на настоящите касатори – ищци по гр.д.№ 436/1997 г. на РС – Гоце Делчев.
Нямат обуславящо значение и останалите повдигнати с изложението въпроси: Надлежно възстановен ли е на ответниците процесния имот/и/ с окончателно, валидно, отговарящо на изискванията на закона решение на специализирания орган по земеделска реституция; Издаденото в полза на ответниците решение № 25 / 27.07.1994 г. на ПК – Г., на базата на което ответниците по-късно са се снабдили с нотариален акт № 95/1998 г. на PC Г. Д., в случая легитимира ли ги като притежатели на имота, доколкото същото решение няма характеристиките на окончателно такова и не съдържа изискуемите от закона реквизити. Органа по реституция допуснал ли е сериозни пропуски и нарушения на процедурата регламентираща възстановяване на земеделски земи, попадащи в границите на урбанизираните територии, тъй като видно от данните по делото е постановил решение за възстановяване без наличието на изискуемите удостоверение и скица по чл. 13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗ. ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му изискват позитивното решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността на имоти в регулация по чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ да е предшествано от издадени от съответната ОбА удостоверение и скица по чл. 13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗ, с които се установява площта и границите на имота по кадастралния план на населеното място, регулационния му статут и обстоятелството, че същия или част от него е незастроен и подлежи на възстановяване по реда на реституционния закон. Същите биха подлежали на обсъждане в случай на успешно проведено от ищците доказване на тезата им, че притежават процесните идеални части от претендираните имоти, каквото в случая отсъства. Останалите питания (как следва да бъде разпределена доказателствената тежест за установяване на трите кумулативно предвидени предпоставки при производство по чл.108 ЗС; кой следва да докаже по какъв начин ответника е установил владението или държането върху процесната вещ) и доводите, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а някои от тях са анализирани неправилно, сочат на оплаквания срещу правилността на решението, които биха подлежали на обсъждане само в случай на допускане на касационното обжалване, но сами по себе си не могат да обосноват такова произнасяне във фазата по селектиране на касационните жалби.
С оглед настоящото произнасяне следва да бъде уважена молбата на адвокат А. С. Ш. – особен представител на ответницата по касация Т. И. Г. (Д.), за определяне на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Като съобрази цената на иска (14 276 лева – съобразно произнасянето на ВКС, І г.о. с определение № 390 от 30.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3488/2014 г.), размерът на възнаграждението, определен съобразно чл.9, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на депозиране на отговора – 12.11.2013 г.), възлиза на 551,64 лева, която сума, с оглед резултата от настоящото производство касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат А. С. Ш..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх.№ 2954 от 08.10.2013 г., подадена по пощата на 04.10.2013 г. от Ш. И. П., М. И. П., Ф. И. Г., Д. И. П., А. А. П., Е. А. М., Ф. А. П. и Я. М. П. чрез адвокат И. К. от АК І Б. срещу въззивното решение № 3365 от 15.08.2013 г. по в.гр.д.№ 234/2013 г. на Окръжен съд –Благоевград.
ОПРЕДЕЛЯ на адвокат А. С. Ш. от Б. адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за особено процесуално представителство в производството по чл.288 ГПК в размер на Определя на адв. А. С. Ш. от Б. адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за особено процесуално представителство в производството по чл. 288 ГПК в размер на 551,64 (петстотин петдесет и един лева и 64 стотинки) лева.
ОСЪЖДА Ш. И. П., ЕГН [ЕГН]; М. И. П., ЕГН [ЕГН]; Ф. И. Г., ЕГН [ЕГН]; Д. И. П., ЕГН [ЕГН]; А. А. П., ЕГН [ЕГН]; Е. А. М., ЕГН [ЕГН]; Ф. А. П., ЕГН [ЕГН] и Я. М. П., ЕГН [ЕГН] – всички от [населено място], общ.Г., обл.Б., ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат А. С. Ш. от [населено място], [улица], сумата 551,64 (петстотин петдесет и един лева и 64 стотинки) лева – адвокатско възнаграждение за особено процесуално представителство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: