ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
София, 02.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5698 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 136 от 17.7.2015 г по гр.дело № 275/2015 г, с което е отменено решение № 423/9.3.2015 г, постановено по гр.дело № 3436/14 г по описа на Пловдивски окръжен съд, 14 граждански състав, в частта с която на ищеца Х. Г. Д. е присъдена сумата 40 000 лв, представляваща обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
В срока по чл.287 ал.2 от ГПК е подадена насрещна касационна жалба от Х. Г. Д., с която обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено това на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 160 000 лв.Жалбоподателят счита, че в тази част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Сочи касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Представя изложение по смисъла на чл.284 ал.3 от ГПК.Представя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика и влезли в сила въззивни решения.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Въззивният съд е приел, че с постановление от 27.2.1997 г по сл.дело № 468/96 г на О.-П. Х. Д. е привлечен като обвиняем за пет престъпления по чл.282 ал.3 вр. С ал.2 от НК, вр.чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК затова, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-изпълнителен директор на „А.“-П., при продължавана престъпна дейност в периода 16.7.93 г-30.12.1994 г в съучастие като съизвършител с други лица е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта и правата си, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага и да причини вреда на банката при разрешаване на кредити, от което за нея са настъпили значителни вредни последици, като случаите са особено тежки и банката е в процедура по обявяване в несъстоятелност.С присъда от 18.6.2007 г подсъдимият Д. е оправдан по повдигнатото обвинение.По протест на прокуратурата оправдателната присъда е обжалвана на две инстанции.С решение на ВКС влязло в сила на 21.11.11 г ищецът е окончателно оправдан.
Периодът на незаконно повдигнатото и подържано обвинение е продължил близо 13 години, което както е приел въззивния съд надхвърля всякакви разумни срокове.Действително ищецът не е бил задържан под стража, като наложената му мярка за неотклонение е „подписка“, същевременно обаче през целия този продължителен период за Д. е съществувала забрана за напускане пределите на страната.От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият е бил публична личност, популярен в национален мащаб, като заемащ пост във Б., към момента в който националния отбор по футбол е имал значителен успех.Освен това е бил ръководител на банка и проведеното наказателно производство е опозорило името му на гражданин, професионалист в банковото дело и спортен деятел.В резултат на незаконно повдигнатото и подържано обвинение пострадалият не е могъл да продължи банковата си кариера. Обвинението е рефлектирало върху семейството му и най-вече върху трите му деца.Пострадалият трудно понесъл отдръпването на негови познати, приятели и колеги, както и широкото отразяване на наказателния процес в медиите.Последното обстоятелство довело до допълнителни негативни преживявания и се отразило върху интензитета на понесените негативни психически изживявания.
Предвид горните обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съдът е приел, че за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъден справедлив размер на обезщетение от 40 000 лв, като за разликата над присъдения до пълния предявен размер искът е приет за неоснователен.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът Прокуратурата на РБ сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Повдигнат е въпроса относно начина на определяне размера на неимуществените вреди и съдържанието на понятието „справедливост“.
Касаторът сочи противоречие на изводите на въззивната инстанция с ППВС № 4/23.12.68 г, ТР № 3/22.4.2005 г на ОСГК на ВКС, решение № 70/27.4.12 г по гр.дело № 748/11 г на Трето ГО, решение № 59/15.3.12 г по гр.дело № 434/11 на Четвърто ГО, решение № 3/13.2.12 г по гр.дело № 637/11 на Трето ГО, решение № 158/4.6.12 г по гр.дело № 708/11 г на Четвърто ГО, решение № 535/4.6.2010 г по гр.дело № 1650/2009 г на Трето ГО и решение № 191/20.5.2015 г по гр.дело № 6686/14 г на Четвърто ГО.
С оглед заявените касационни основания настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение.Той обаче е разрешен от съда не в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди : общата продължителност на наказателното производство, която е извън разумните срокове, обстоятелството, че се касае за обвинение в тежко умишлено престъпление, характерът на упражнената процесуална принуда и негативното отражение на делото върху психиката, кариерата и доброто име на пострадалия.Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен.
Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалба на Прокуратурата на РБ.
С оглед на този изход и в съответствие с чл.287 ал.2 ГПК не следва да бъде разглеждана депозираната от ищеца насрещна касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 136 от 17.7.2015 г по гр.дело № 275/2015 на Пловдивски апелативен съд в частта, с която предявените искове са уважени за сумата 40 000 лв, по касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.