4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
[населено място], 02.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2242/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1263/20.06.2016г. по в.т.д.№1617/16г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено изцяло решение №68/23.11.15г. по т.д.№978/2014г. на Окръжен съд Перник,с което е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма]/н/, [фирма] и Национална агенция по приходите иск по чл.694 ал.1 от ТЗ за признаване за установено,че вземането на банката към дружеството в несъстоятелност е обезпечено с договорни ипотеки и особен залог върху вземания.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението на апелативния съд,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение САС изразил съгласие с изложените в него мотиви на ПОС,към които е препратил с оглед дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност. По наведените от касатора във въззивната му жалба оплаквания апелативният съд е изложил аргументи за тяхната неоснователност. Отказал е да сподели възражението за недопустимост на исковата молба,при липса на активна процесуална легитимация на ищеца и поради пропускане на преклузивния срок за подаване на исковата молба по чл.694 ал.1 ТЗ,посочвайки,че производството по чл.694 ТЗ е продължение на развилото се в рамките на производството по несъстоятелност такова по произнасянето на съда по несъстоятелността по възраженията на кредиторите [фирма] и НАП срещу обезпечения характер на приетото вземане на [фирма] и поради това последният е носител на правото да предяви иск за признаване съществуването на отречените от съда по несъстоятелността обезпечения на вземането му.По второто възражение съдът е приел исковата молба за подадена в срок,като е съобразил датата на обявяване в ТР на одобрения списък на приети вземания и датата на пощенското клеймо върху плика,с който е депозирана исковата молба,като е изложил съображения за недопустимост на направеното оспорване на датата върху клеймото,поради неизвършването му в срока по чл.370 ГПК. По възражението за недопустимост на решението,основано на оплакване,че ПОС е постановил решаващите си изводи на невъведени от ищеца в предмета на спора факти и доводи /свързани с приложението на чл.646 ал.2 ТЗ в производството по чл.694 ТЗ/, САС е аргументирал отказа си да го приеме за основателно с това,че предметните предели на спора се очертават от двете страни и при наведени възражения на кредиторите срещу иска,основани на твърдения за нищожност в хипотезата на чл.646 ал.2 ТЗ,съдът не е излязъл извън тези предели. По същество въззивният съд е изложил и свои мотиви за основателност на иска с оглед невъзможността недействителността по чл.646 ТЗ да бъде релевирана с възражение в производството по включване на вземането в списъка по чл.692 ТЗ; с липсата на успешно проведен такъв специален иск и с преклудирането на правото да бъде воден към момента.
В обосноваване допускането на касационното обжалване на решението на САС в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът се позовава на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди произнасяне на въззивния съд с решаващи мотиви,които са в противоречие с формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – с р.№57/02.03.11г. по гр.д.№1416/10г. на трето г.о., р.№246/14.05.10г. по гр.д.№344/09г. на второ г.о., р.№361/ 26.05.10г. по гр.д.№1471/09г. на четвърто г.о., р.№458/ 29.06.10г. по гр.д.№1526/09г. на четвърто г.о. , р.№98/21.03.11г. по гр.д.№952/10г. на четвърто г.о., р.№325/22.07.11г. по гр.д.№954/10г. на четвърто г.о., р.№861/08.12.08г. по гр.д.№3175/07г. на първо г.о., р.№23/02.02.16г. по гр.д.№4553/15г. на четвърто г.о., р.№249/27.11.14г. по гр.д.№2088/14г. на трето г.о., р.№7/01.02.13г. по гр.д.№1130/11г. на първо т.о. и р.№185/10.12.14г. по т.д.№3199/13г. на първо т.о. по процесуалните въпроси Има ли въззивният съд задължение да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на предмета на спора? ; Има ли съдът правомощия да въвежда в предмета на делото,изследва и обсъжда правни доводи,които не са били въведени в процеса от страните като част от предмета на спора?; Има ли съдът процесуално задължение да следи в хода на целия процес за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,каквато е предявяването му след преклузивния срок?.Първия и третия от въпросите касаторът свързва с оплакването си за липса на произнасяне на въззивния съд по възражението му за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичането на преклузивния срок по чл.694 ал.1 ТЗ,както и на произнасяне по оплакването му за недопустимо въвеждане в предмета на спора на доводи срещу тезата на касатора,които не са били въведени от ищеца. Това оплакване съдържа неверни твърдения.В решението на САС са изложени подробни мотиви , въз основа на които съдът е приел иска за допустим. От една страна САС е препратил към мотивите на решението на ПОС,който се е позовал на възприетото в постановеното от ВКС при първоначалното разглеждане на делото съдебно решение,съдържащо в себе си имплицитно разрешение за допустимостта на иска по отношение на участвалите в спора страни,приемайки тези мотиви за правилни. Наред с това в решението си САС е изложил и свои мотиви , като е съобразил датата на обявяване на определението на съда по несъстоятелността,с което е одобрен списъка на приетите вземания и на пощенското клеймо,удостоверяващо датата на подаването на исковата молба , чието оспорване съдът е намерил също както и ПОС за преклудирано. По второто оплакване САС е посочил,че предметните предели на иска са очертани освен от ищеца и с възраженията на кредиторите срещу обезпеченията на вземането на кредитора-ищец. Поради наличието на произнасяне,противно на оплакването на касатора, релевираните във връзка с процесуално нарушение,каквото не се констатира, въпроси следва да се приемат за ирелевантни.
Вторият от въпросите е поставен във връзка с оплакванията, направени в касационната жалба, за допуснато от ПОС процесуално нарушение, изразяващо се в недопустимо въвеждане в предмета на делото,изследване и обосноваване на решаващите изводи на първата инстанция с правни доводи,които не са били въведени от ищеца в предмета на спора /досежно приложимостта на чл.646 ал.2 ТЗ в редакцията на тази норма към датата на извършване на обезпечителните сделки,към датата на предявяване на иска и към датата на постановяване на решенията/. Така формулираният въпрос е относим към процесуалните действия на първата инстанция,поради което не би могъл да обоснове общия критерий за допустимост на обжалването на въззивното решение.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е основание за отказ да бъде извършена проверка по същество на обжалвания въззивен акт.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1263/20.06.2016г. по в.т.д.№1617/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.