3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
София, 23.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 735/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 38 от 20.ІV.2010 г. по т.д. № 61/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Решение №490 от 7.ХІІ.2009 г. по т.д.№754/ 2009 г. на В. окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] -[населено място] за отмяна на решенията на ОС на, взети на 16.VІ.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въпросите: 1. Императивна ли е разпоредбата на чл. 116 ал. 1 ЗППЦК относно изискването за форма на пълномощното на представител на акционера в публично дружество, 2. Представлява ли нарушение на нормите за свикване и провеждане на ОС изискването за нотариално заверено пълномощно за представителство в ОС предвид разпоредбата на чл. 116 ал. 1 ЗППЦК, изискваща писмена форма и 3. Води ли до опорочаване на взетите решения констатираното от съда нарушение на материалния закон в обявената покана за свикване на ОС, на изискването на чл. 116 ал.1 ЗППЦК за формата на пълномощните – се решават противоречиво от съдилищата, и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят представя съдебна практика: Р.№210/14.ІІ.2003 г. по гр.д.№ 862/2002 г., Р.№ 1035/13.ХІІ.2007 г. по т.д. № 667/2007 г. и Р.№ 132/26.ІІ.2008 г. по т.д.№786/2007 г., всички на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че ищецът -акционер в публично акционерно дружество, не е присъствал на ОС на 16.VІ.2009 г. и не се е явил за регистрация за участие чрез законния си представител или чрез пълномощник. Съдът е изложил, че съгласно общата разпоредба на чл. 226 ТЗ, формата за упълномощаване на представител на акционера за участие в ОС, е писмена, а за публичните търговски дружества има специални разпоредби – чл. 116 ал. 1 ЗППЦК (изм.Д.в. бр. 23/2009 г., в сила от 27.ІІІ.2009 г.), за разлика от редакцията на разпоредбата преди изменението, като основна форма на пълномощното предвижда писмена форма, а в чл. 115г ал. 6 ЗППЦК е предвидена възможност публичното дружество да постави изисквания относно упълномощаването, т.е. и за формата му, които са необходими за идентификация на акционерите и пълномощника или за да се осигури възможност за проверка на съдържанието на инструкциите и само доколкото това съответства на постигане на тези цели. Въз основа на това съдът е приел, че нормата на чл. 116 ал. 1 ЗППЦЗК не е императивна и тъй като не се поддържа по делото в устава на [фирма] -[населено място] да е поставено изискване за утежнено изискване за формата на пълномощното, съдът е посочил, че необходимата форма, съгласно закона и устава на ответника, е писмената форма. Направил е извод, че допълнителното изискване, посочено в поканата за свикване на ОС за 16.ІV.2009 г. – нотариална заверка на пълномощните – не е съобразено с предвидените в закона условия, но не води до опорочаване на процедурата по провеждане на ОС, тъй като правото на ищеца не е нарушено – той не поддържа негов пълномощник да се е явил за регистрация за участие в ОС и да не е бил допуснат поради липса на нотариална заверка на подписа, поради което нарушението на закона с поставяне в поканата за свикване на ОС изискване относно формата на пълномощните, не е довело до опорочаване на взетите от ОС решения.
С оглед изложеното следва да се приеме, че изложените от жалбоподателя, разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси, не са релевантни за делото. Тези въпроси са важни, но както и да бъдат решени, това не се отразява на изхода на делото, тъй като ищецът не поддържа негов пълномощник да се е явил за регистрация за участие в ОС и да не е бил допуснат поради липса на нотариална заверка на подписа на пълномощното, следователно не е нарушено правото му на участие в ОС, проведено на 16.VІ.2009 г. с обявяване в поканата по изложения начин на изискването за формата на пълномощното за представителство в ОС.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 38 от 20.ІV.2010 г. по т.д. № 61/ 2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: