О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 26.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4737 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Н. Е. К., В. Г. К. и Л. Г. К. – всички от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. П, против решение без номер от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение от 19 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 1997 г. по отношение на неурегулирано дворно място, заедно с построените в него къща и стопанска постройка.
Срещу същото решение, но в останалата му част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по отношение на апартамент и магазин, е постъпила и касационна жалба от Н. Н. К. от гр. С., приподписана от адв. М.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК.
След като извърши преценка по формалните изисквания за допустимостта на жалбата, касационният съд констатира, че въззивният съд, в нарушение на задължението си по чл. 284 от ГПК не е съобразил разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК и е счел касационните жалби за редовни, без да е взел предвид изискването на закона относно размера на обжалваемия интерес като основание за допустимостта на касационната проверка изобщо.
Предявени са установителни искове за собственост по отношение на апартамент, магазин и неурегулирано дворно място с къща и стопанска постройка. Според представените с исковата молба удостоверения, апартаментът е с базисна пазарна цена от 78705 лева, магазинът е с базисна пазарна цена от 12039 лева, а дворното място с паянтова жилищна сграда, плевня и хамбар е с оценка от 32600 лева, като всички удостоверения са издадени през 1995 г. Предвид времето на издаване на удостоверенията, съдът следва да прецени обжалваемия интерес по спора. Тази проверка трябва да се извърши от въззивния съд по аргумент на чл. 286 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено и делото – изпратено на въззивния съд за осъществяване на проверка съобразно изложените указания.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за извършване на проверка за допустимостта на касационното обжалване във връзка с изискването на чл. 280 ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: