Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2274_17_opr_chj_274(3)&130@[електронна поща]
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 29.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2274 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Г. срещу определение № 332 от 10.04.2017 г. по ч. гр. д. № 122 /2017 г. на Смолянски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 39 от 11.02.2017 г. по гр.д. № 233 /2016 г. на Златоградския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК към минал момент (1968 г.).
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно поради нарушение на чл.22,ал.1,т.4 (има предвид точка 5) ГПК – докладчикът по него е трябвало да се отведе, защото като командирован съдия е била съдия-докладчик и по първоинстанционното дело, по което е постановила протоколни определения, поради което не може да бъде безпристрастна. Твърди, че правен интерес е налице, тъй като спецификата на правния спор се изразява в каскадно-постъпателни правоотношения и че въззивният съд неправилно е възприел като договор за дарение договор за дарение – делба.
Насрещните страни не са подали отговори.
Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от водене на иск за установяване на право на собственост към минал момент (1968 г.), тъй като силата на пресъдено нещо се формира към момента на приключване на устните състезания съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, освен ако изрично не е предвидено установяването на права към минал момент – както е по исковете по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и чл.54 ЗКИР, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл.124,ал.1 ГПК предвижда възможност да се предяви иск, за да се установи съществуването на едно право, когато (ищецът) има (правен) интерес от това – т.е. спорното материално право трябва да съществува към момента на предявяването на иска и само ако това е така съдът може да обоснове извод кому принадлежи. Ищецът има правен интерес от установяване на правото си на собственост тогава, когато спорното право съществува и е налице. ако фактът на съществуването на едно право или правоотношение в миналото има значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то страната има възможност да се защити като предяви спорните съществуващи права., но не и като претендира в самостоятелно исково производство установяването на права към минал момент. Ищцата има правен интерес да предяви иск за право на собственост към настоящия момент и срещу лицето, което претендира да е собственик и по този иск ще бъде изследван в мотивите на съдебното решене преюдициално въпросът дали праводателите на това лице са били собственици на имота, включително към 1968 г. Процес за състоянието на собствеността към минал момент е безпредметен, тъй като няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права.
След указания от въззивния съд частният жалбоподател излага като основания за допускане на касационно обжалване следните процесуалноправни въпроси:
Длъжен ли е окръжният съдия, който е разгледал делото по командироване в районния съд, да си направи отвод от въззивното му решаване във второинстанционния съд, където е на постоянна длъжност и работа;
Може ли в иск по чл.124,ал.1 ГПК за право на собственост към настоящия момент едновременно инцидентно да бъдат атакувани и преодолени нотариален акт за право на собственост, придобит по давностно владение поради неправилно изключване на един от наследниците и приживна делба – дарение, поради неучастие в нея на съсобственика, изключен от съсобствеността с посочения нотариален акт.
Частният жалбоподател не сочи допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.т.1, 2 или 3 ГПК – не твърди и не обосновава, че въпросите му са разрешени в противоречие с други разрешения, които се съдържат във влезли в сила съдебни решения, нито обосновава, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както тези предпоставки са разяснени в т.2,3 и 4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото не съществува основание за недопустимост на обжалваното определение, липсата на обосновка по тези допълнителни основания е пречка за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Към това може да се добави и следното:
Първият въпрос не е обуславящ поради следното :
Не е искан отвод на съдията – докладчик по въззивното определение.
Разглеждането на делото в районния съд (в друга инстанция) не е предвидено изрично като основание за отвод в разпоредбата на чл.22,ал.1 ГПК, като такова е предвидено изрично (в т.5) вземане на участие в решаване на делото в друга инстанция. От това следва извод, че друго участие при разглеждане на делото в друга инстанция не е основание за отвод. В случая докладчикът по въззивното дело не е постановил първоинстанционното определение за прекратяване на делото, което е обжалвано пред въззивния съд. Първоинстанционното определение е постановено от друг съдия. Без значение за това основание за отвод (по т.5) е дали докладчикът по въззивното дело е постановил предходни определения по първоинстанционното дело.
Частният жалбоподател не е обосновал твърдение, че самото участие на съдията – докладчик по въззивното определение в първоинстанционното дело преди постановяване на обжалваното определение представлява друго обстоятелство по смисъла на т.6 (от чл.22,ал.1 ГПК) – такова, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие като участник във въззивния състав. Поради което обсъждането му като такова друго обстоятелство не е обуславящо.
Вторият въпрос не е обуславящ, защото описаната в него хипотеза не съответства на установената от съда. Въпросът е хипотетичен, без връзка с предявения иск за установяване право на собственост към минал момент – 1968 г., а не обуславящ.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а останалите страни не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 332 от 10.04.2017 г. по ч. гр. д. № 122 /2017 г. на Смолянски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.