4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 29.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1707 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №266, постановено на 20.02.2018г. по в.ч.гр.д.№127/2018г. тричленен състав на ГК на Окръжен съд-Русе Кюстендилският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№413/2016г. по описа на РС-Бяла е прекратено като недопустимо по причина заличаване на юридическото лице-ответник по предявения от Ш. М. И. иск за собственост на недвижим имот.
Определението е обжалвано от Ш. М. И. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че след заличаване на юридическото лице от търговския регистър производството по предявения иск за право на собственост върху недвижим имот следва да се прекрати, без да отчете факта, че по силата на правоприемството по чл.227 ГПК негов правоприемник е физическото лице Р. Л. У., едноличен собственик на капитала на заличеното Е.. Счита, че по въпроса дали в подобна хипотеза производството по делото следва да бъде прекратено е налице противоречива практика на тричленни състави на ВКС, която следва да бъде уеднаквена чрез образуване на тълкувателно дело след спиране на производството по настоящето дело, като след уеднаквяване на практиката съдът следва да се произнесе и досежно правилността на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№413/2016г. по описа на Районен съд-Бяла е образувано по предявен от Ш. М. И. срещу [фирма] иск за признаване правото ? на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти /рибарници/ с твърдения, че е придобила правото на собственост по давност. В хода на производството юридическото лице е престанало да съществува – същото е било заличено на основание §5г, ал.4 ПЗР ЗТР, като до изтичане на установения в закона 6-месечен срок производството по делото е било спряно и на предявилото иска лице са дадени указания да представи доказателства относно правоприемството на заличеното юридическо лице, респ. за откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор. В изпълнение на дадените указания Ш. М. е посочила като ответник едноличния собственик на капитала на заличеното дружество Р. Л. У., но не е посочила адрес за призоваването му, като е поискала същият да бъде призован чрез адв.С. К..
При тези данни съдът е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като не е установено бившият едноличен собственик на капитала да е правоприемник на заличеното юридическо лице-ответник.
Прието е, че в случая се касае за търговец, който не е пререгистриран към 31.01.2017г. и следва да намери приложение правилото на §5, ал.2 ПЗР ЗТР, според което такъв търговец с прекратена дейност се счита заличен. Изложени са съображения, че заличаването на търговеца има за правна последица прекратяването му като правен субект, т.е. загубване на правосубектността без законът да предвижда възможност юридическото лице да бъде заместено от правоприемник, за разлика от универсалното правоприемство при смърт на физическо лице. И тъй като правосубектността е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, е прието, че продължаването на образувано исково производство е невъзможно, тъй като с факта на заличаването ответното дружество е загубило както качеството си на юридическо лице, така и своята процесуална правосубектност и качеството надлежна страна по смисъла на чл.26 ГПК. Посочено е, че в §5г, ал.5 ПЗР ЗТР е предвидена възможност за търговските дружества с прекратена дейност да бъде подадено заявление за ликвидация по чл.273, ал.2 ТЗ от лицата по §5а, ал.2 ПЗР ЗТР, но по делото не са представени доказателства, че по отношение на [фирма] е подадено заявление за ликвидация, респ. е открито и проведено производство за това.
Изложени са съображения, че няма основание в процесуалния закон висящността на един правен спор, макар и надлежно възникнала, да поддържа правосубектността на заличеното в хода на делото юридическо лице.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайната и непротиворечива практика на съдилищата, вкл. на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС, вкл. посочените от жалбоподателя съдебни актове – решение №58/31.07.2012г. по т.д.№49/2011г. на Второ ТО на ВКС; определение №10/19.01.2017г. по т.д.№50083/2016г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС.
Посоченото от жалбоподателя решение №124/26.11.2009г. по т.д.№152/2009г. на тричленен състав на Първо ТО на ТК на ВКС не обосновава извод за наличие на противоречива практика по поставения въпрос. В същото изрично е прието, че принципно правилно е становището на съдилищата, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като новелата на чл.273, ал.2 ТЗ касае само тясната хипотеза на дружество, което е заличено след проведена ликвидация, но и в този случай законът не предвижда възстановяване на правосубектността, а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши само действията, обслужващи ликвидационното производство. Прието е, че в едно същинско исково производство заличеното търговско дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. Посочено е и едно изключение от така установеното правило, ако до съда е отправено искане за установяване порок на самото заличаване на търговското дружество, т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие, като е прието, че такъв „процес относно процеса“ би бил допустим и ако в резултат от така проведеното производство се установи порок на заличаването, ще бъде възстановено предхождащото заличаването правно положение.
В настоящия случай обаче съдът е сезиран с иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, т.е. налице е „същинско исково производство“ , а не „процес относно процеса на ликвидация и заличаване“ според използваната в посочените по-горе съдебни актове терминология, и становището за възможността производството по делото да продължи, възприето в решение №124/26.11.2009г. по т.д.№152/2009г. на състав на Първо ТО на ВКС не може да намери приложение. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване – поставеният въпрос за възможността същинско исково производство да продължи, въпреки че търговското дружество, което е единствен ответник по предявения иск за признаване право на собственост, е заличено от търговския регистър без правоприемник, е разрешаван към настоящия момент еднозначно и непротиворечиво от съдилищата.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №266, постановено на 20.02.2018г. по в.ч.гр.д.№127/2018г. от Окръжен съд-Русе по подадената от Ш. М. И. частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: