О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
[населено място], 03.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4408/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. М. Г. срещу определение № 262 от 13.08.2013г., постановено по т.д. № 213/2013г. на Бургаския апелативен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Изложени са съображения за нарушение на чл.44, чл.259, ал.1 ГПК. Според частният жалбоподател с прекратяване на производството по делото е бил лишен от възможността да опровергае твърдението на куриера за напускане на дружеството от адреса и на последно място съдът е следвало да постанови залепване на уведомление по чл.47 ГПК при констатация, че не е намерено лице на което да се връчи съобщението, съществено нарушение на разпоредбата на чл.54 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – [населено място] счита частната жалба за неоснователна, по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Бургаският апелативен съд е върнал въззивната жалба на [фирма] като просрочена и е прекратил образуваното въззивно производство. За да постанови този резултат, апелативната инстанция е приела, че връчването на решението на първоинстанционния съд е станало с куриерска служба [фирма], фигурираща в Публичния регистър на оператори, лицензирани за извършване на услуги по чл.39 от ЗПУ с валидна лицензия с крайна дата на действие 9.06.2029г. Съдът е приел, че решението е редовно връчено на ответника на основание чл.50, ал.2 ГПК с разпореждане от 8.04.2013г.. Считано от датата на разпореждането на съда срокът за подаване на въззивната жалба изтича на 22.04.2013г. Жалбата е подадена на 30.04.2013г. Освен това апелативният съд е приел, че срокът за обжалване на решението на окръжния съд е започнал да тече от 4.04.2013г., датата на която са били получени от адв. Г. ксерокопия на книжа по т.дело № 419/2012г. от окръжен съд, [населено място].
Определението е правилно.
На 2.04.2013г. е подадена заявка от адв. Н. Д. ПАК до Бургаския окръжен съд за копиране на цялото дело №419/2012г. На стр.62 и стр.63 са приложени пълномощно, с което дружеството жалбоподател е упълномощило адв. Д. да го представлява по т.дело № 419/2012г. и пълномощно, с което адв. Д. преупълномощава адв. Г. да прави справки и получава книжа по делото. На гърба на квитанцията за внесена ДТ за копиране на документи, адв. Г. се е подписал на 4.4.2013г., че е получил копията. Не се оспорва факта на получаване на ксерокопие на решението на съда. Съгласно чл.51, ал.1 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяка място, където той се намира по служба. В случая адв. Г. като упълномощено лице е получил в това си качество ксерокопие на решението на съда на място, където се намира по служба, а именно в деловодството на съда. Считано от датата на получаване на решението на 4.04.2013г. е започнал да тече едномесечния срок за подаване на въззивна жалба по чл. 159, ал.1 ГПК, който в случая не е спазен. Получаване на ксерокопие на решението в деловодството на съда от пълномощника на дружеството – адвокат, е връчване по смисъла на чл.159, ал.1 ГПК.
На стр.66 е приложен запечатан плик за връчване на препис от решението чрез куриерска фирма “Star post” , като на обратната разписка е направена отметка, че при извършената доставка на 28.03.2013г. на посочения адрес е вече фирма “Б. Вест П.” и че от една година на този адрес няма такава фирма, при което съдът е поставил резолюция от 8.04.2013г. дружеството да се счита редовно призовано на основание чл.50, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.42, ал.1 ГПК връчването на съобщението може да се извърши по пощата или чрез куриерска служба с препоръчена пратка с обратна разписка. В случая връчването на решението е станало чрез куриерска служба по заповед на председателя на Пловдивския окръжен съд, тъй като адресът на управление е извън града и не се обслужва от бюрото за призовки. Прави се довод, че не е спазена разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК при оформяне на изявлението – не е ясно кой е служителя, кога и по какъв начин е констатирал напускането на адреса. Разпоредбите на чл. 44 ГПК съдържат детайлна регламентация на удостоверяването на връчването при всеки от допустимите от закона начини на връчване, като по отношение връчването по пощата в ал. 2, изр. 2 е посочено изрично, че същото се удостоверява с обратната разписка. Доколкото в представената по делото обратна разписка са попълнени реквизитите за връчване на документа, то следва да се счита за редовно. Считано от датата на разпореждането на съдията 8.04.2013 г. двуседмичния срок за подаване на въззивна жалба също е изтекъл към датата на подаването й 30.04.2013г. Съгласно чл.50, ал.2 ГПК ако търговецът е напуснал адреса си / в този смисъл са отбелязванията в още две обратни разписки/ и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В този случая законът не изисква връчването на съдебни книжа чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №262 от 13.08.2013г., постановено по в.т.дело №213 /2013г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: