1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 30.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1094 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С. Р., против въззивно решение № 1335 от 19.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1880/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, В., VІІІ състав, с което като е потвърдено решение № 1017 от 13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 9977/2011 г. на Пловдивския районен съд, І гр. състав, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от С. С. Щ. от [населено място] срещу [фирма] [населено място].
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото, а именно – при извършване на подбора по чл. 329 КТ законосъобразно ли е включването на допълнителни критерии/извън образованието и квалификацията/ за преценка кои от служителите работят по-добре, за който поддържа, че с обжалваното решение е решен в противоречие с представената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ – ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. С. Щ. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Ф. от АК-П., я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца „специалист продажби – екип фронт офис” в отдел „Продажби”, видно от представените щатни разписания – старо от 01.06.2010 г. и ново – от 01.03.2011 г., от които се установява, че от 3 броя за длъжността, заемана от ищеца, в новото щатно разписание е предвидена 1 щатна бройка за тази длъжност, като в него са били съкратени две щатни бройки, т.е. в случая не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция е престанала да съществува. По отношение на извършения подбор по чл. 329 КТ, въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, е приел, че при извършването на подбора законосъобразно са били включени и допълнителни критерии/извън образованието и квалификацията/, за извършване на обективна преценка кои от служителите работят по-добре. В тази връзка съдът се е позовал на задължителната съдебна практика – ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, съгласно която преценката на работодателя за качеството на изпълнение на работата, подлежи на съдебен контрол по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Именно извършвайки такъв контрол въззивният съд е приел, че предвид приетата по делото карта за оценка на показатели за извършване на подбор, последният е бил осъществен по заложените в нея 13 критерии, част от които са с разширен обхват на проверката, което я прави максимално обективна, тъй като част от тях са залегнали като изисквания за заемане на длъжността, съобразно длъжностната характеристика, а друга – за да се извърши по-правилна преценка от работодателя кои от служителите, спрямо които се извършва подборът, работят по-добре, като в случая липсва твърдение, че работодателят неправилно е оценил ищеца при прилагането на тези критерии. В. съд е приел уволнението за незаконно, поради незаконосъобразност на извършения подбор по чл. 329 КТ, тъй като в него не са включени и служителите, изпълняващи сходна на ищцовата длъжност, а именно тези, изпълняващи длъжността „специалист продажби топлофикация” като се е позовал на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза и е приел, че работодателят не е определил правилно кръга от лица, измежду които следва да бъде извършен подборът по чл. 329 КТ и е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
Като съобрази посочените доводи в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като поставеният правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, постановено по чл. 292 ГПК, а не в противоречие с нея, както се твърди в изложението към касационната жалба. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие с разрешението, дадено в ТР № 3/2012 г. по приложението на чл. 329 КТ, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При даването на това разрешение касационният съд е приел, че подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Прилагането на разпоредбата на чл. 329 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. В синхрон с тези задължителни указания въззивният съд е приел, че в случая извършеният подбор е законосъобразен, тъй като е осъществен по заложените в картата за оценка 13 критерии, част от които са с разширен обхват на проверката, което я прави максимално обективна. Съдът е приел незаконосъобразност на подбора не защото при извършването му са включени допълнителни критерии/извън образованието и квалификацията/ за преценка кои от служителите работят по-добре, а защото при извършването му не са включени и лицата, заемащи сходна на ищцовата длъжност, т.е. работодателят не е определил правилно кръга от лица, измежду които следва да бъде извършен подборът по чл. 329 КТ. Такъв правен въпрос не е поставен в изложението, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по допустимостта на касационното обжалване във връзка с него. В тази връзка изложените твърдения в касационната жалба касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон и представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, поставения правен въпрос от материално естество е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с цитираното по-горе ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1335 от 19.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1880/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, В., VІІІ състав, по касационна жалба с вх. № 21366 от 10.08.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. С. Щ. от [населено място] направените деловодни разноски за касационното производство в размер на 800 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :