О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
София, 04.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 751 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5241 от 04.12.2018 г. на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, подадена чрез юрисконсулт К. В. С. против определение № 1236 от 19.11.2018 г. по възз.ч.гр.д № 357 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение № 202 от 21.08.2018 г. по гр.д. № 432 по описа за 2017 г. на Районен съд-Мадан в частта за прекратяване производството по делото по отношение на „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е недопустимо, а при условията на евентуалност поддържа, че е неправилно. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Мултилес Груп“ ООД. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като първоинстанционното определение е влязло в сила по отношение на жалбоподателя.
С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото на основание чл.637, ал.2 ТЗ. Определението е атакувано изцяло от ищеца „Мултилес груп“ ООД, с. Средногорци, като „Интернешънъл Асет Банк“ АД е поддържала, че определението на районния съд е правилно. Въззивният съд го е отменил прекратителното определение по иска против ответника ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“, в несъстоятелност и го е потвърдено по иска против „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Доколкото „Интернешънъл Асет Банк“ АД е поддържало в хода на производството, че искът е изцяло недопустим с оглед задължителното другарство на ответниците, то интереса му от обжалване е обусловен от отмяната на прекратителното определение спрямо единия ответник и потвърждаването му спрямо другия, поради което неоснователно е възражението на „Мултилес Груп“ ООД, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като първоинстанционното определение е влязло в сила по отношение на жалбоподателя.
С определение № 108 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2052/2019 г. на Първо гражданско отделение на ВКС е прието, че въззиното определение подлежи на касационно обжалване с оглед цената на вещите, предмет на иска.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Мултилес груп“ ООД против ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“ /длъжник/ и „Интернешънъл Асет Банк“ АД /взискател/ за признаване за установено между страните, че вещите-предмет на принудително изпълнение по изп.д. № */* г. по описа на ЧСИ З. Т., рег. № *, с район на действие Окръжен съд-Смолян, а именно: 1. ХОРИЗОНТАЛЕН БАНЦИНГ W. M. L. S. SE, с номер *****, с балансова стойност – 5000,00 лева; 2. МОБИЛЕН Ш., с балансова стойност 100,00 лева; 3. СИЛОЗ СУШИЛНЯ с балансова стойност от 1 100,00 лева; 4. МНОГОЛИСТОВ ЦИРКУЛЯР с балансова стойност 150,00 лева; 5. ЧЕТИРИСТРАННА Р. Ч. FР 160, с номер ** С АСПИРАЦИЯ с балансова стойност 655,00 лева; 6. П. ДЪРВОДЕЛСКА МАШИНА, с балансова стойност 150,00 лева; 7. Ш. АПАРАТ, с номер **, с балансова стойност от 100,00 лева; 8. П. с балансова стойност от 250,00 лева; 9. ФРЕЗА ДЪРВОДЕЛСКА, с номер *. от *г., с балансова стойност 250,00 лева; 10.ЩРАЙХМУС, с номер * от *г., с балансова стойност 300,00 лева; 11.МОТОКАР ЧЕТИРИ ЦИЛИНДРОВ, с номер на двигател **, с балансова стойност 1 200,00 лева; 12. П. МАШИНА СР 91, с балансова стойност 200,00 лева; 13. КОМПЮТЪР, ПРИНТЕР, МОНИТОР, с балансова стойност 2 302,30 лева., не са собственост на длъжника ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“. Правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е обоснован с твърдението, че вещите са собственост на ищеца, а не на длъжника по изпълнението. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.440 ГПК и е прекратил производството по отношение на вещите по т.4, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 13 на исковата молба с определение № 347 от 10.11.2017 г. влязло в сила като потвърдено с определение № 1227 от 20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 448/2017 г. Мотивите на въззивния съд са свързани с необходимостта да не е приключило изпълнителното производство за вещите, за да е допустим иска по чл.440 ГПК.
След прекратяване на делото и по отношение на вещта по т.2 на исковата молба, предмет на исковете са следните вещи: 1. Хоризонтален банциг W. M. L. S. с балансова стойност 5 000 лв. и пазарна цера 18675 лв.; 2. Силоз сушилня с балансова стойност 1 100 лв. и пазарна цера 22650 лв.; 3. Четиристранна рендосвачка чехска FP 160 с номер ** с аспирация с балансова стойност 655 лв. и пазарна цена 22700 лв. и 4. Мотокар четирицилиндров с номер на двигател ** с балансова стойност 1200 лв. и пазарна цена 5775 лв. Първостепенният съд е прекратил производството по делото на основание чл.637, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е съобразил фактите настъпили след предявяване на исковата молба /обявена неплатежоспособност на ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“ с начална дата 31.12.2014 г. и открито производство по несъстоятелност с решение № 103 от 20.03.2018 г. по т.д. № 69/2017 г. на ОС-Смолян, вписано в Търговския регисър; прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника в несъстоятелност и продължаването му по отношение на ипотекарния длъжник с постановление № 3387 от 29.08.2018 г. на ЧСИ рег. № */ и е посочил, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е прекратил производството по делото по отношение на ответника едноличен търговец, обявен в несъстоятелност, а прекратяването по отношение на взискателя по изпълнителното дело е правилно. Изложил е съображения, че съгласно императивната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове за парични вземания. Смисълът на посочената норма се корени в характера на производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение за удоволетворяване вземанията на всички кредитори на несъстоятелността. Развитието на висящото към датата на откриване на производството по несъстоятелност исково производство е поставено в зависимост от резултата от предявяването на вземането, предмет на това производство, по реда на чл.685 ТЗ. То се прекратява в случай, че вземането бъде прието в производството по несъстоятелност, което по смисъла на чл.693 ТЗ означава да е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ. По делото е установено,че вземането на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, предмет на настоящето дело е включено в списъка на приетите вземания, одобрени от съда, поради което правилно е прекратено производството по делото по отношение на банката взискател. По отношение иска против едноличния търговец в несъстоятелност са изложени съображения, че е допустимо образуване срещу ответник, след откриване на производство по несъстоятелност, на съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност по реда на чл.685, ал.1 ТЗ, за които претендираното право може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да разреши. Такива са делата образувани по конститутивни искове – дела, с които се предявяват потестативни права – иск по чл.19 ЗЗД, иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, иск по чл.517, ал.3 ГПК; дела образувани по установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за собственост, за прогласяване нищожност на договор; дела образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ, т.е по които правата, претендирани от ищеца, не могат да бъдат защитени, ако се предяви вземането пред синдика в производството по несъстоятелност на ответника, тъй като права от такъв характер не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността. Въззивният съд е приел, че предявения срещу едноличния търговец в несъстоятелност иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за отричане правото на собственост на ответника по него и образуваното за защитата му дело е с характер на имуществено гражданско дело, което е допустимо и не е налице основание за прекратяване по чл.637, ал.6 ТЗ.
С оглед посочените мотиви на въззивния съд налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че предявения иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за отричане правото на собственост на ответника и не е налице основание за прекратяване по чл.637, ал.6 ТЗ.
Правната квалификация на иска е задължение на съда по приложение на материалния закон. При установяването й съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Нормата на чл.440, ал.1 ГПК урежда кога е налице правен интерес от този иск – засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнието. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Третото лице може да предяви и установителен иск въз основа на общата разпоредба на чл.124, ал. 1 ГПК. Когато правният интерес от този иск е обоснован с твърдения за засегнато право на ищеца от принудителното изпълнение за парично задължение върху имущество, което не принадлежи на длъжника, то установяването, че ищецът, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл.440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Наличието на правен интерес, обоснован с твърдения за други факти, винаги се преценява от съда конкретно.
Следователно когато правния интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост е обоснован с твърдения, че принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца, правната квалификация на иска е по чл.440 ГПК. Когато е предявен положителен установителен иск за собственост и правния интерес е обоснован със същите твърдения, правната квалификация е чл.124, ал.1 ГПК. По чл.124, ал.1 ГПК е правната квалификация на положителен или отрицателен установителен иск за собственост, правния интерес от който е обоснован с твърдения за други факти /извън тези, че принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца/.
В случая в исковата молба „Мултилес груп“ ООД е обосновало правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост с твърденията, че е собственик на описаните движими вещи; че е образувано изпълнително дело с взискател „Интернешънъл Асет Банк“ АД и длъжник ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“ и че е извършен опис и е предприета продажбата на вещите. В исковата молба са изложени твърдения за фактите въз основа, на които е придобита собствеността върху вещите и е поискано да се признае за установено спрямо длъжника и взискателя в производството по принудително изпълнение, че процесните движими вещи не са собственост на длъжника. След подаване на исковата молба ищецът не е предприел действия по изменение на иска – на обстоятелствената част или петитума, нито е изложил други факти за обосноваване на правния си интерес. Правната квалификация на предявения иск с оглед твърдените факти, с които е обоснован правния интерес, твърдените факти, съставляващи основание на иска и заявения петитум, е по чл.440 ГПК. Очевидно неправилен е извода на въззивния съд, че правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск за собственост е по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като тази квалификация е приложима в случаите, в които правния интерес на ищеца е обоснован с твърдения за други факти извън тези, че принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца.
Неправилния извод на съда относно правната квалификация на предявения иск е обусловил и неправилност на атакуваното определение. За наличието на правен интерес от предявения установителен иск съдът следи служебно до приключване на съдебното дирене, като следва да отчете и настъпилите след предявяване на иска факти /чл.235, ал.3 ГПК/. В случая след предявяване на иска е открито производство по несъстоятелност на едноличния търговец-ответник по иска и длъжник в принудителното изпълнение; вземането на банката-ответник по иска и взискател в принудителното изпълнение е включено в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания и индивидуалното принудително изпълнение по изп.д. № **** на частен съдебен изпълнител рег. № * е прекратено на основание чл.637, ал.2 ТЗ. С прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение отпада и правния интерес на „Мултилес груп“ ООД от предявения иск по чл.440 ГПК.
Тъй като ответниците – длъжник и взискател – по иска по чл.440 ГПК са задължителни необходими другари /чл.440, ал.2 ГПК/, то и произнасянето на съда независимо дали по основателността или по допустимостта на иска, следва да бъде еднакво спрямо тях.
С оглед изложеното атакуваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за прекратяване на производството по делото.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1236 от 19.11.2018 г. по възз.ч.гр.д № 357 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения с искова молба вх. № 2342 от 8.11.2017 г., по която е образувано гр.д. № 432/2017 г. на Районен съд-Мадан, от „Мултилес груп“ ООД, ЕИК204109636, с. Средногорци, [община], [улица] против ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“, ЕИК120027408, с. Средногорци, [община], [улица] „Интернешънъл Асет Банк“ АД, Булстат №000694329, гр. София, [улица] иск с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено, че следните вещи, спрямо които е насочено принудително изпълнение по изп.д. № **** на частен съдебен изпълнител рег. № *: 1. Хоризонтален банциг W. M. L. S.; 2. Силоз сушилня; 3. Четиристранна рендосвачка чехска FP 160 с номер ** с аспирация и 4. Мотокар четирицилиндров с номер на двигател ** не са собственост на длъжника ЕТ „Саламандър-85-Максим Илиев“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: