О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 121
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2905/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Х. от [населено място] срещу решение № 264 от 13.02.2013 г. по в.гр.д.№ 3798/2012 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваният съдебен акт е потвърдено решение № 5321 от 19.07.2012 г. по гр.д.№ 8732/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на касатора с правно основание чл.226 КЗ, предявен срещу ЗК [фирма] за сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП, настъпило на 03.06.2006 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържа, че произнесеният от въззивния съд въпрос кой от водачите на МПС следва да осигури предимство при навлизане в Т-образно кръстовище – движещият се по главния път или този, който го пресича, като обуславящ изхода на делото отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът поддържа по въпроса за начина на квалифициране на даден път като главен поради разрешаването му в противоречие с Решение № 712 от 15.04.2003 г. на ВКС по н.д.№ 598/2003 г., І н.о. и ТР № 18/1990 г. на ОСНК на ВС.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмения му отговор по чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от пострадалия при ПТП ищец неимуществени вреди, доколкото тя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования при него водач, а по делото не е установено наличие на противоправно негово деяние, осъществяващо състава на чл.45 ЗЗД. Решаващият състав след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че процесното ПТП е настъпило на Т – образно кръстовище в очертанията на населено място при отсъствието на пътни знаци или маркировка, установяващи предимството по смисъла на § 6, т.31 от ДР на ЗДв, т.е. правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на пътното платно, поради което следва да намери приложение чл.48 ЗДвП, според който на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне дясностоящият водач на МПС. В случая пострадалият в нарушение на цитираната разпоредба не е осигурил предимство на водача на движещия се от дясната му страна л.а. „Рено М.”, досъдебното производство срещу който е прекратено поради допуснати именно от страна на ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата, установени в чл.48 ЗДвП.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият от поставените въпроси би имал обуславящо значение за изхода на делото при положение, че по делото е установено наличие на знак, сигнализиращ пътя, по който се е движил касаторът като път с предимство. При това положение, поради липсата на пътни знаци преди кръстовището и от страна на движение на пострадалия и от страна на застрахования водач с решението е прието, че се касае до преминаване през кръстовище с равнозначни пътища, от което следва неотносимостта и на втория от поставените въпроси, свързан с определяне на територията на населено място, който освен това не е поставен на обсъждане от въззивния съд.
Изложеното позволява да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда наличието на сочените от касатора допълнителни критерии.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 13.02.2013 г. по в.гр.д.№ 3798/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: