О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 07.03.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3535 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Й. Й. И., П. Й. Х., В. Й. Т. и А. Г. Й. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ел. Ч. от [населено място], обжалват в срок въззивното решение от 5.07.2018 год. по гр. д. № 343/2018 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 7.12.2017 год. и решението за поправка на очевидна фактическа грешка в него, постановени по гр. д. № 3770/2017 год. на Русенския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях срещу К. К. Д. иск за установяване правото им на собственост върху имот с площ 153 кв. м., представляващ реална част от УПИ **, * в кв. 40 по плана на [населено място] и за предаването владението му, като същите са осъдени да заплатят направените от ответника разноски по делото.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените от тях разноски по делото за всички инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по въпроса относно приложението на регулационния план с твърдението, че произнасянето по този въпрос противоречи на разясненията в ТР 3/1993 год. относно предпоставките за обосноваване на извод за настъпване на отчуждителното действие на дворищната регулация – предвидените такива в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Касаторите се позовават на противоречие и с постановките на ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за прекратяване на отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план, с изтичане сроковете по пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, както и с цитираните и приложени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /Р № 143 от 16.03.12 год. по гр. д. № 913/11 год. І г. о., Р № 304 от 12.07.2010 год. по гр. д. № 263/10 год., ІІ г. о./, и решения на въззивни съдилища.
Поставен е и въпрос за недопустимо произнасяне на въззивния съд относно релевираното от ответника основание за твърдението му да е собственик на спорния имот – по давностно владение в продължение на 40 години, а не на основание придаване по регулация с оглед липсата на данни, а и твърдение от негова страна за плащане на обезщетение за придаваемото се място.
Поддържа се от касаторите и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване с поставяне на въпроси относно приложението на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ /отм./ в редакция ДВ бр. 3/11.01.77 год. и съотношението между тази разпоредба, респ. чл. 56, ал. 11 /редакция към 1984 год./ и чл. 33 ЗТСУ /отм./ с оглед прилагане на дворищно-регулационен план за застроени имоти, както и по поставения по-горе процесуалноправен въпрос относно произнасянето на съда по защитата на ответника в контекста на релевираното от него придобивно основание.
Ответникът по касационната жалба – К. К. Д., чрез пълномощника му адв. Г. Т., оспорва наличието на поддържаните касационни основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да постанови решението си, с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт е отхвърлил предявения иск за собственост на претендирания имот с площ 153 кв. м. /съгласно обозначенията по скицата на л. 59 по б. б. В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К/, въззивният съд приел, въз основа на заключението на техническата експертиза, че се касае за придаваемо се място от имота на ишците /пл. № */ към имота на ответника, за който е отреден УПИ **, *. Установено е, че в спорния имот са построени гараж на ответника, складова постройка до него, и част от двуетажната къща-близнак /оцветени в жълт цвят на същата скица на вещото лице/. Доказателства за уреждане на регулационните сметки относно придаваемото се място не са представени по делото, нито са намерени и в общината при проверката от вещото лице, както липсват и документи относно строителството на сградите в имота на ответника. Въз основа на представен от него протокол № 23 от 23.05.1979 год. за строителна линия на строежа на гаража на праводателя му /л. 38 от делото/, въззивният съд, позовавайки се на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ /отм., в редакция към 1977 год./ приел, че този строеж е разрешен, което предполага изпълнение на условията за заемане на придаденото място. Последното е обусловило извод за уредени регулационни отношения между праводателите на страните.
Следователно, обуславящ извода за неоснователност на иска за собственост е въпросът за настъпило отчуждително действие на дворищно-регулационния план от 1966 год. относно спорния имот с площ 153 кв. м., придаден от имота на ищците, сега касатори, към имота на ответника. Този извод на въззивният съд е обусловен от преценката му по представения протокол за дадена строителна линия за строеж на гараж, намиращ се в придаденото по регулация място, което с оглед действащата разпоредба на ЗТСУ /отм./ към този момент е предпоставено от изпълнение на условията за заемане на придадения имот, т. е. уредени регулационни сметки. В подкрепа на този извод е и факта на построяването на съществуващата жилищна сграда, част от която попада в процесния имот.
При това положение въпросът за настъпване на отчуждителното действие на дворищната регулация с оглед предвидените предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ не е обуславящ за изхода на спора за собствеността на придаваемия се по регулация имот. Разясненията в ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВС са относими към изясняване понятието приложен дворищно-регулационен план в хипотезите на евентуално изменение на регулацията или създаване на нова такава, с оглед зачитане на това придобивно основание върху придаваеми се по регулацията части, при различните хипотези на изменението на плана. Такъв въпрос в случая не се поставя, тъй като, както е посочено и в цитираното тълкувателно решение, приложението на плана е понятие, относимо към вярната имотна граница, при която следва да се изработи новият план с определяне местонахождението на регулационните линии, какъвто не е предметът на настоящия спор. В същия смисъл и приложеното Р № 304 по гр. д. № 263/2010 год. ІІ г. о.
Поради същите съображения неотносим е и въпросът за прекратяване на отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план, предмет на разясненията на ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него в обжалваното решение. Напротив, изводът му е в обратната насока за уредени регулационни сметки, като съображенията на касаторите за неправилност на същия не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните в приложеното изложение на касаторите въпроси в горния смисъл са израз на доводите им срещу правния извод на съда, обоснован от приетите от съда за установени факти, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касацията. Налице са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, видно и от съдържанието на самото изложение.
С оглед на тези съображения за неотносимост на поставените въпроси, неотносима се явява и сочената съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният в изложението на касаторите процесуалноправен въпрос относно недопустимо произнасяне на въззивния съд по релевираното от ответника придобивно основание също не представлява правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод по спора, а освен това е и некоректно поставен. Видно от представения по делото отговор на исковата молба ответникът се е позовал на придаване по регулационния план на места от всеки от имотите към другия, респ. на уреждане на регулационни сметки между праводателите на страните с оглед разрешаване на строителството в неговия парцел. С оглед на това и така поставен този въпрос представлява по своята същност довод за неправилност на извода на съда поради твърдения за посочените изрично в изложението процесуални нарушения, което не обосновава извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК както по горния процесуалноправен въпрос, така и по останалите формулирани изрично такива за приложението на сочените разпоредби на ЗТСУ /отм./ поради липса на конкретни съображения с оглед разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е формално позоваване на законовата разпоредба, което не може да обоснове наличието на соченото основание.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 312 от 5.07.2018 год. по гр. д. № 343/2018 год. на Русенския окръжен съд по подадената от Й. Й. И., П. Й. Х., В. Й. Т. и А. Г. Й. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ел. Ч. от [населено място], касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: