О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 01.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 499 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „З”, с. Х., област Ямболска чрез процесуален представител адв. М срещу решение № 57 от 11.03.2008г. по в. гр. д. № 63/2008г. на Ямболски окръжен съд, граждански състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решение № 1082/13.12.2007г. по гр. д. № 890/2007г. на Ямболски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от М. А. Г. от гр. Я. срещу П. „З”, с. Х. иск с правно основание чл. 58 от ЗК и са отменени взетите решения от Общото събрание на П. „З”, с. Х., област Ямболска, проведено на 31.03.2007г. за приемане на нови членове, за прекратяване предсрочно мандата на председателя, УС и КС, за избор на нов председател, УС и КС, и е осъдена ответната кооперация да заплати на ищцата направените разноски пред въззивната инстанция в размер 200 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГП. касаторът чрез процесуален представител адв. В в писмено изложение и молба обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК. В тази връзка цитира решение № 999/09.02.2007г. на ВКС, ТК, решение № 717/10.08.2006г. по т. дело № 239/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение от 13.03.2006г. по т. дело № 32/2006г. на ВКС, ТК, І т. о. Поддържа становище, че същественият правен въпрос за допустимост на иска е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора въззивният съд без основание е приел, че искът е допустим, с оглед факта, че ищцата е член – кооператор на П. „З”, и не е съобразил, че искът е предявен след изтичането на преклузивния 14-дневен срок.
Ответникът М. А. Г. от гр. Я. чрез процесуалния представител адв. Р релевира доводи за недопустимост на касационната жалба поради неотстраняване на недостатъците й в дадения от Ямболски окръжен съд срок, както и за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГП. за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в решенията на двете инстанции решаващият съд се позовава на приложените към касационната жалба решения. Ответната страна моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално да не бъде допуснато касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводът на ответната страна за недопустимост на касационната жалба поради неотстраняване на недостатъците й в дадения от Ямболски окръжен съд срок е неоснователен. Разпорежданията на въззивния съд за отстраняване недостатъците на касационната жалба от 07.05.2008г. и 25.06.2008г. са съобщени на касатора съответно на 17.06.2008г. /разпореждането от 07.05.2008г./, на 26.06.2008г. и 07.07.2008г. /разпореждането от 25.06.2008г./. Правилно Ямболски окръжен съд се е съобразил с факта на оттегляне на пълномощията на адв. М е разпоредил разпореждането от 25.06.2008г. да се връчи на съдебния адрес, посочен в молбата от 30.06.2008г., чрез адв. В. Неоформянето съгласно изискванията на чл. 44 от ГП. на призовката, върната с отбелязване „Поради разногласия в УС на П. „З” призовката не е връчена.ведомени са устно. Кмет /подпис/ Ж. С. Д. ”, не обуславя извод за редовно връчване на съобщението за отстраняване недостатъците на касационната жалба на П. „З”. Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГП. , доколкото в молбата и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 58 от ЗК е основателен и решенията, взети от извънредното общо събрание на П. „З”, проведено на 31.03.2007г., трябва да бъдат отменени, въззивният съд е приел, че ищцата М е член-кооператор в П. „З” и при свикване и провеждане на общото събрание и приемане на решенията е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗК и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Устава на кооперацията. Изложени са съображения, че преди свикването на извънредното общо събрание не е отправено искане до УС за провеждането му, което искане е задължително условие за провеждане на извънредно общо събрание, свикано от 1/3 от членовете на кооперацията в 14-дневен срок от постъпване на искането /нарушение на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава на П. „З”/, не е доказано, че свикалите ОС представляват 1/3 от членовете на кооперацията, установено е, че сред свикалите ОС са и лица, които не са били членове на кооперацията /нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава/, писмена покана за извънредното общо събрание по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 16, ал. 1 от Устава не е връчена на всички член-кооператори.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГП. предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГП. е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
В случая съществените с оглед изхода на спора въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГП. са свързани с допустимостта на иска и активната легитимация на ищцата М. А. Г., предвид членственото й правоотношение в П. „З” и спазване на преклузивния двуседмичен срок за предявяване на иска, и с начина на свикване на проведеното на 31.03.2007г. извънредно общо събрание на член-кооператорите на П. „З”.
По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Съобразявайки се с постоянната практика на ВКС на РБ, въззивният съд е приел, че ищцата М е член – кооператор в П. „З” въз основа на представените по делото и неоспорени доказателства – Протокол от 05.02.1997г. за заседание на УС на кооперацията в Протоколната книга на П. „З”, с. Х., утвърдено от общото събрание, видно от Протокол от 27.02.1997г., приложен в книга с протоколи от годишните събрания от 1997г. до 1999г. Доколкото с конститутивния иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК се упражнява предоставеното от законодателя на отделния член – кооператор потестативно право да иска отмяна на решенията на общото събрание поради противоречия на закона или устава, решаващият съдебен състав е изследвал наличието на абсолютната процесуална предпоставка за правото на иска предвид наличието на членствено правоотношение между ищцата и ответната кооперация. В този смисъл същественият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и в частност на решение № 999/09.02.2007г. на ВКС, ТК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изследвал активната процесуална легитимация на ищцата, тъй като представените протоколи от 1997г. са от преди десет години и е възможно ищцата да е прекратила членственото си правоотношение. Правилно въззивният съд не е обсъждал въпроса за евентуално прекратяване на членственото правоотношение, предвид липсата на доказателства за това.
Въз основа на чл. 58, ал. 3 от ЗК и при съобразяване с практиката на ВКС решаващият съдебен състав е направил извод за допустимост на иска и го е разгледал по същество предвид факта, че ищцата е узнала за решението на 03.05.2007г. Цитираното от касатора решение № 717/10.08.2006г. по т. дело № 239/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не е в противоречие с обстоятелството, че искът е предявен в преклузивния двуседмичен срок, тъй като съдът е констатирал факта, че ищцата не е присъствала на общото събрание и че покани за него не са връчени.
Същественият материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГП. , свързан с начина на свикване на проведеното на 31.03.2007г. извънредно общо събрание на член-кооператорите на П. „З” от гледна точка на свикване на общото събрание по инициатива на 1/3 от член – кооператорите и разгласяване на поканата за общото събрание, следва да се преценява винаги конкретно – с оглед изискванията на Устава на кооперацията, чието решение се атакува, членствения състав и конкретните доказателства, представени по делото. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства и се е съобразил с разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава на П. „З”, чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава, чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 16, ал. 1 от Устава. Предвид различния членствен състав на различните кооперации и констатацията, че сред свикалите процесното извънредно общо събрание са и лица, които не са били членове на П. „З”, не може да се приеме, че един и същ материалноправен въпрос е разрешен по различен начин и че постановеното от Ямболски окръжен съд въззивно решение противоречи на цитираното от касатора решение от 13.03.2006г. по т. дело № 32/2006г. на ВКС, ТК, І т. о.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГП. , тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 58 от ЗК, чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава на П. „З”, чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Устава, чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 16, ал. 1 от Устава. Приложимите норми не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 81 от ГП. касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника М. А. Г. направените разноски за настоящото производство в размер 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 11.03.2008г. по в. гр. д. № 63/2008г. на Ямболски окръжен съд, граждански състав.
ОСЪЖДА П. „З”, с. Х., област Ямболска да заплати на М. А. Г. от гр. Я., жк „Г” бл. 11-11 сума в размер 200 лв. /двеста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.