О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 20.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 662 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на дружества-ответници в първоинстанционното пр-во, които са били подадени в срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 15.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 317/08 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № V* на Бургаския районен съд от 11.І.2008 г. по гр.д. № 1621/07 г. – за прогласяване нищожността на оформена по нотариален ред договорна ипотека от 18.VІІ.2005 г. на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, но също така и частично, на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 170 ЗЗД – по предявените в условията на обективно и субективно съединяване искове на „У” АД-София, както и за осъждането на „Д” ЕООД-Бургас и „У” ООД- Бургас да заплатят допълнително държавна такса в размер общо на 125.53 лв., както и общо в полза на ищцовото търговско д-во сумата 1 425 лв., като направени от него съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
Оплакванията на касатора „Д” ЕООД-Бургас в касационната му жалба с вх. № 11362/19.VІІІ.2008 г. са за постановяване на обжалваното решение на ОС-Бургас при наличието на пороци, обективиращи приложението и на трите основания за касиране на неправилните въззивни решения, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което този търговец претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който субективно и обективно съединените срещу търговците-настоящи касатори установителни искове на „У” А. – София с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД и по чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 170 ЗЗД да бъдат отхвърлени – като неоснователни и недоказани.
Оплакванията на касатора „У” О. – Бургас в жалбата му с вх. № 11420/20.VІІІ.2008 г. са досежно постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, като искането му, отправено до ВКС, е напълно идентично с това по жалбата на първия касатор.
В инкорпорираното в текста на жалбата свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие адв. Д от АК-Бургас, касаторът „Д” ЕООД-Бургас поддържа, че по отношение атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС налице били „касационните основания по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК”.
Съответно касаторът „У” ООД-Бургас в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие адв. Р от АК-Бургас, изтъква като предпоставки, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с аргументация за „съществуването на противоречива практика в българските съдилища по отношение прилагане на нормата на чл. 301 от Търговския закон”.
В своя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по двете касационни жалби „У” АД-София ангажира становище чрез процесуалния си представител адв. С от САК, че атакуваното с тях въззивно решение на Бургаския ОС поначало не попадало в приложното поле на касационното обжалване, а в случай на противоположна преценка – че и двете жалби са неоснователни и затова следвало да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че след като и двете касационни жалби на търговците-ответници по спора са постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са подадени от надлежна страна-въззивник в производството пред Бургаския окръжен съд, те ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
1. По касационната жалба на „Д” ЕООД-Бургас:
Като съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното свое решение, първият касатор изтъква в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този за правното положение на всяко трето добросъвестно лице, договаряло пряко с надлежно овластен – по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 1-во ТЗ – да представлява едно О. негов управител, което в случая е учредило процесната договорна ипотека и, в частност, дали в този аспект вътрешното правоотношение „съдружник-съдружник” е противопоставимо на „външното отношение”: ООД-трето добросъвестно лице, негов съконтрахент. Несъмнено е, че така формулираният /като главно основание за допустимост на касационното обжалване/ съществен материалноправен въпрос няма каквото и да било отношение към прилагането на чл. 301 ТЗ. Това е така, защото цитираната особена разпоредба досежно търговците предпоставя наличието на диаметрално противоположна на процесната правна хипотеза. Що се отнася до релевираната от касатора „Д” ЕООД-Бургас специална предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, същата е налице, но не защото съществувала противоречива съдебна практика по приложението на чл. 301 ТЗ, а защото атакуваното въззивно решение разрешава същественият материалноправен въпрос за добросъвестните трети лица в противоречие с практиката на отделните състави на ВКС, която именно поради това се включва в т. 2, а не в т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасяща се само до задължителната практика на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както и тази практика на отделните състави на ВКС, но вече при действието на новия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Това са служебно известните на настоящия състав и обнародвани в правноинформационната система Сиела 4.0: 1/ Р. 3043/4.І.2006 г. по гр.д. № 2293/04 г.; 2/ Р. 615/15.VІІІ.2006 г. по т.д. № 116/06 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о.; 3/ Р. 581/7.ІV.1997 г. по гр.д. № 1953/95 г. на ВКС, V-то г.о. Макар последният съдебен акт да се отнася до положението на третите добросъвестни лица в отношенията им с друг вид търговец /събирателното д-во/, ноторно е, че доколкото О. съчетава в себе си белезите както на капиталово, така все пак и на персонално търговско д-во, то наред с неговата специална правна уредба, приложение по аналогия намират и правилата за останалите търговски дружества.
С оглед изложеното ще следва по жалбата на „Д” ЕООД-Бургас да се допусне касационно обжалване на въззивното решение № І* на Бургаския ОС, ГК, от 15.VІІ.2008 г. по гр.д. № 317/08 г.
2. По касационната жалба на „У” ООД-Бургас:
Този касатор не е посочил в нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. Р от АК-Бургас, главното основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване: кой е онзи съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла и той да е бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. В този смисъл, а и предвид изложеното по-горе по жалбата на първия касатор, обстоятелството дали съществува или не противоречива съдебна практика по приложението на чл. 301 ТЗ е ирелевантно за преценката относно наличието на приложно поле на касационното обжалване. След като наличието на двете специални предпоставки по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е релевирано от касатора „У” ООД-Бургас бланкетно, това обективно не позволява извършването на преценка за допустимост на касационното обжалване по оплакванията на този търговец за неправилност на атакуваното от него въззивно решение.
С оглед всичко изложено ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС, но само по касационната жалба на „Д” ЕООД-Бургас, като последното бъде задължено в едноседмичен срок от съобщението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 195 лева. Ще следва и да му бъде указано, че при неизпълнението на това задължение образуваното пред настоящата инстанция производство подлежи на прекратяване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 15.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 317/08 г.
У К А З В А на „Д” ЕООД-Бургас в едноседмичен срок от съобщението за това да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/, тъй като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса по жалбата на „Д” ЕООД-Бургас, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2