О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
Гр. София 08.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 878/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на з. и горите гр. С. срещу решението на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав № 352/28.05.2009 год. постановено по гр.д. № 290/2007 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Самоковския районен съд от 16.01.2007 год. по гр.д. № 136/2006 год. в частите, с които ответниците Л. К. Д. и В. К. В. двете от гр. С. са осъдени да заплатят на Министерство на з. и горите на основание чл.55 ал.1 ЗЗД по 6 249.60 лева за всяка от тях, представляващи част от получена от общия им наследодател обща сума в размер на 31 248 лева отпаднало основание ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД по 2 541.34 лева за всяка от ответниците, след което въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявените искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу всяка от двете ответници в посочените размери. В останалата му част, с която е оставено в сила осъдителното решение на първоинстанционния съд, въззивното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че са нарушени разпоредбите на чл.52 и чл.49 от Закона за наследството относно реда и условията за отказ от наследство. Навеждат се доводи, че съгласно цитираните разпоредби отказът от наследство става по реда на чл.49 ал.1 ЗН и за да породи действие се вписва в определената за това книга.
В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора, а именно: че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд. Излага доводи, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, отразена в приложените към жалбата съдебни решения: № 80/29.01.1992 г. по гр.д. № 1206/91 г. на І г.о.; р. № 185/24.02.92 г. по гр.д. № 10/92 г. на І г.о.; р. № 622/13.06.91 г. по гр.д. № 370/91 г.; р. № 1366/30.12.1985 г. по гр.д. № 631/85 г. и ТР № 18/01.03.1974 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касационната жалба В. К. В. и Л. К. Д. от гр. С. не ангажират становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
С въззивното решение в обжалваната му част окръжният съд е приел, че ответниците Л. К. Д. и В. К. В. са направили отказ от наследство, поради което е отхвърлил предявените срещу тях искове по чл.55 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД за съответната припадаща им се част от паричния дълг на техния общ наследодател към Министерство на з. и х. произтичащ от авансово получена от него сума по развален впоследствие поради неизпълнение договор от 13.09.2002 год. за реконструкция на селскостопански път в с. Б., община Т.. Този извод е направен на основание представена пред въззивния съд молба-заявление с дата 21.10.2008 год. с която петимата наследници на К. С. Д. /между които е неговите дъщери Л. и В. /, заявяват, че се отказват от наследството на техния наследодател.
Въззивното решение на Софийски окръжен съд съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 във вр.с чл.49, ал.1 ЗН относно условията за действителност и моментът, в който отказът от наследство произвежда действие.
Така поставеният материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в приложените към касационната жалба съдебни решения на различни състави, както и ТР №18 01.03.1974 г. по гр.д. № 108/74 г. на ОСГК на ВС, според които отказът от наследство е едностранен формален писмен акт, който поражда действие от датата на вписването му в особената книга на районния съд. Невписаният в особената книга при районния съд отказ от наследство не произвежда действие.
По изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд, г.о., първи въззивен състав № 352/28.05.2009 год. по гр.д. № 290/2007 г. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Самоковския районен съд по гр.д. № 136/2006 г. в частите, с които са осъдени Л. К. Д. и В. К. В. двете от гр. С. да заплатят на Министерство на з. и горите гр. С. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД по 6 249.60 лева за всяка от тях ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 2 541.34 лева за всяка от присъдените главници, въззивният съд е отхвърлил предявените искове в посочените размери.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 351.64 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебни заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: