О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
С., 13.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.259 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 09.11.10г. по гр.д.№12685/09г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 31.07.09г. по гр.д.№10110/08г. на СРС, 43 с-в, с което са били отхвърлени предявените от А. Д. Н., А. А. Н., Е. А. Д., С. Д. Т., В. В. Т., Г. И. Г., А. А. Т., Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К. и Ц. С. Т. срещу „Национална служба за охрана” при президента на Република България искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за установяване на собствеността на ищците върху дворно място, находящо се в [населено място],[жк], с площ от 920 кв.м., съставляващо парцел V-684 от кв.6 /стар имот пл.№9 от същия квартал/ по плана на [населено място], местност „П. п.- С. н.-Б. п.”, както и за присъждане на сумата от 45 068 лв. представляваща обезщетение за неоснователното ползване на имота през периода 01.03.2003г. – 26.03.2008г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на спорния имот, тъй като заповед № РД-43-158 от 03.06.99г. на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването по реда на чл.2 от З. по З. и др. е материално незаконосъобразна. Процесният имот е бил отчужден за специални нужди по реда на чл.101 от ЗС, а не на някое от основанията, изброени в чл.1, ал.1 от реституционния закон. Възстановяването на собствеността върху такива имоти се извършва при наличие на предпоставките на чл.3 от З. по З. и др. Като е отменил отчуждаването по реда на чл.2 от този закон, кметът на общината е преценявал предпоставки, които не са приложими към настоящия имот и затова заповедта му е незаконосъобразна. Освен това – в случая мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е осъществено. Прието е също, че позоваването на реституция по чл.3 от З. по З. и др. след първото съдебно заседание представлява недопустимо изменение на предявения иск, по което правилно първата инстанция не се е произнесла.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че позоваването от тях на реституция по чл.3 от ЗВСОНИ не представлява изменение на предявения иск, а уточнение на исковата молба, по което въззивният съд неправилно не се е произнесъл. Развиват довод, че при осъществяване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на заповедта за възстановяване на собствеността, съдът можел да преценява дали са били налице предпоставките на чл.3 от закона, независимо от това, че реституцията е постановена на друго правно основание – чл.2. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав, съобразно разясненията на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – може ли при осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, с който собствеността се възстановява на основание чл.2 от З. по З…., съдът да приеме, че реституцията е настъпила на друго основание – чл.3 от З. по З. … Въпросът е аргументиран с довода, че лицата, които са искали възстановяването на собствеността, не биха могли да обжалват един благоприятен за тях административен акт, по съображения, че са налице други предпоставки за възстановяване на собствеността, различни от тези, които е посочил административният орган.
Ответникът в производството – НСО при президента на Република България оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от жалбоподателите въпрос би имал значение за изхода на спора по настоящото дело само при наличие на общата за чл.2 и чл.3 от З. по З…. предпоставка за възстановяване на собствеността – имотът да не се ползва за нуждите, за които е отчужден, а ако е предназначен за застрояване – строителството да не е започнало. Ако тази отрицателна предпоставка е налице, тогава възниква и въпросът дали гражданският съд може да приеме наличието на друго основание за възстановяване на собствеността, различно от това, което е изразил административният орган. Ако обаче имотът се ползва за нуждите, за които е отчужден и това е установено в исковото производство, без значение е дали административният орган е постановил възстановяването на основание чл.2 или на основание чл.3 от З. по З…., тъй като и в двата случая реституция не настъпва. Следователно – въззивният съд, който не се е произнесъл по поставения правен въпрос, в случая не е бил и длъжен да се произнася по него, тъй като той не е от значение за крайния изход на спора по настоящото дело. Затова не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.11.10г. по гр.д.№12685/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: