3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
гр.С., 25.11..2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4877 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат И. А. срещу въззивно решение от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 3180/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № І-41-189 от 4.01.2013 г. по гр. д. № 15285/2012 г. на Софийски районен съд е уважен предявеният от ЕС „Метро сити”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството вземане за сумата 22 853.26 лв., със законната лихва от 2.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 691.34 лв., обезщетение за забава върху главницата от 22853.26 лв., за периода 11.07.2011 г. до 25.10.2011 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като общото събрание на етажната собственост не е свикано по предвидения в Закона за устройство на етажната собственост ред, като при разрешаването на този въпрос съдът не се е съобразил с приложената съдебна практика.
В писмен отговор ответната страна ЕС „Метро сити”, [населено място], изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от ЕС „Метро сити” срещу [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК, за признаване за установено по отношение на дружеството, че вземането на етажната собственост по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК съществува, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало от подписано между тях на 10.06.2011 г. споразумение, за уреждане на възникнали отношения по повод изграждане на електронна система за контрол на достъп на сградата на етажната собственост. Приел е, че в т.2 от споразумението страните са се съгласили за изградената по договор от 26.11.2010 г. между етажната собственост и [фирма] система за контрол на достъп, заплатената от ЕС като възложител на дружеството-изпълнител сума 22 853.26 лв. да бъде възстановена от жалбоподателя в срок от един месец, считано от деня на подписване на споразумението. Тъй като не е установено жалбоподателят да е изпълнил поетото задължение, то предявеният иск по чл.422, респ.415, ал.1 ГПК се явява основателен и го е уважил. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че председател на управителния съвет е Д. К., на който ОС на ЕС с решение от 14.12.2011 г. е потвърдило всички действия във връзка с издаване на заповед за изпълнение, както и че е взето изрично решение за упълномощаването на председателя да предяви настоящия иск, поради което ищцовата страна е активно процесуалноправно легитимирана по предявения иск. Изложил е съображения, че в настоящото производство съдът не може да упражнява контрол за законосъобразност на взети решения на ОС на ЕС.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Решението на въззивния съд е валидно – постановено от надлежен състав в рамките на правораздавателната му власт. Същото е и допустимо- исковата молба е предявена от председателя на управителния съвет на ЕС, който съгласно чл.41 З. представлява пред съда етажните собственици. Това е законно представителство, което е въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата. Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет или на упълномощеното от него лице.
Приложените определения и решение на ВАС не се включват в обхвата на задължителната съдебна практика- т.2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Постановените по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС са неотносими за настоящия случай. С решение № 87 от 9.03.2012 г. по гр.д. № 1115/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е дадено разрешение на въпрос свързан с особения режим на управление на общите части на жилищните комплекси от затворен тип, а с решение № 295 от 11.10.2012 г. по гр.д. № 212/2012 г. на ВКС, І г.о. за начина на призоваване за общо събрание на етажните собственици.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 3180/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :