2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1210
С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4599/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Й., С. Й. Р., Т. П. К., Б. М. Й. и М. И. Й., чрез пълномощник адвокат С. А. С. адвокатска колегия против въззивно решение № 19 от 14.01.2013 г. по в. гр. дело № 1116/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 22 от 19.04.2012 г. по гр. дело № 1062/2011 г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне иска на жалбоподателите за обявяване нищожността на сключения договор за дарение от 19.05.1997 г. по нотариален акт № 44, том ІХ, нот. дело № 2259/97 г. на нотариус при Старозагорски районен съд, с който М. Г. Г. починала на 28.05.1998 г. е дарила на ответницата И. Г. Л. 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент 6 на [улица], етаж 2, [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос – при формиране на преценката си длъжен ли е съдът да отчете значението на всички доказателства по делото (писмени, гласни, експертизи, обяснения на страните) и следва ли те да се разглеждат в съвокупност с всички други ангажирани по делото доказателства, както и допустимо ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки и лаконични, а диспозитива е бланкетен. Обосновава се приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата И. Г. Л. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за нищожност на договор за дарение намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика, както и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
П. въпрос дали съдът е длъжен да отчете значението на всички доказателства по делото (писмени, гласни, експертизи, обяснения на страните), които да обсъди съвокупно с други ангажирани по делото доказателства, касае доказателственото значение на приложеното към настоящето дело гр. дело № 1423/99 г. на Старозагорския районен съд, с което е бил уважен иск по чл. 87, ал. 3 ГПК като е развален договора, с който е била прехвърлена другата 1/2 идеална част от апартамента на ответницата срещу задължение за гледане и издръжка.
Съобразно установената с решение по гр. дело № 703/2011 г., четвърто г. о., ВКС съдебна практика по реда на чл. 291 ГПК, съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производството за обезпечаване на доказателства. Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат предявени и събрани от съда с прилагането на делото. Събраните по приложеното дело гласни доказателства доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти, а изслушаните по приложеното дело експертизи не са писмени доказателства събрани от съда с прилагане на делото.
Жалбоподателите са поискали прилагане на посоченото дело, без да конкретизират писмените доказателства от делото, които биха искали да ползват по настоящето дело. Изслушаната съдебно – графологична експертиза и събраните гласни доказателства по приложеното дело са доказателствени средства, които се събират по конкретното дело и нямат доказателствено значение за делото, по което са приложени. В настоящето производство жалбоподателите не са правили искане за допускане на съдебни експертизи и изслушване на свидетели, не са представяли писмени доказателства за фактите, от които извличат изгодни за себе си правни последици. С обжалваното решение, съдът е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест и последиците на доказателствената тежест от недоказването на релевантните за спора факти при отхвърляне иска на жалбоподателите.
Обжалваното решение е мотивирано. Съдът е извел предмета на делото, издирил е приложимия закон, обсъдил е твърденията и доводите на страните, изложил е фактически и правни съображения и като е констатирал пълно съвпадение с изводите на първата инстанция е отразил решаващата си дейност в диспозитива на решението. Твърденията за липса на мотиви не се оправдават от фактическа и правна страна. Мотивите на въззивния съд отразяват негова решаваща дейност, поради което обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Поставеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика – съдебни решение по дела на ВКС, с които са разгледани конкретни казуси при различна фактическа обстановка и правни изводи, между които не може да се прави аналогия.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК е формално, без да са развити съображения, поради което приложението на посочената хипотеза, не следва да бъде обсъждана.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят направените съдебни разноски за настоящето производство от другата страна в размер на 840 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 14.01.2013 г. по в. гр. дело № 1116/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Й., С. Й. Р., Т. П. К., Б. М. Й. и М. И. Й. да заплатят на И. Г. Л. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 840 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ