3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1211
С., 17.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4679/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество чрез главен инспектор А. М. против въззивно решение № 105 от 24.06.2015г. по в. гр. дело № 215/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57 от 09.03.2015г. по гр. дело № 78/2014г. на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против В. М. И. и З. А. К. с правно основание чл. 28 З. (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – следва ли в производство по чл. 28 З. (отм.) като законен източник на средства да се признае дохода деклариран като земеделски производител в пълен размер, без да се приспаднат нормативно признатите разходи за дейността. Жалбоподателят поддържа, че правният въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд установена с решение по гр. дело № 603/2012г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което представя. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците В. М. И. и З. А. К. чрез пълномощник адв. Б. Х. В. адвокатска колегия в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че представената съдебна практика е неотносима към спора разрешен с обжалваното решение, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 28 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 603/2012г. на ВКС, четвърто г. о., с което е даден отговор на въпроса – кой носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност, когато доходите от нея са определени от съда по реда на чл. 130 ГПК (отм.) и дали в този случай е в тежест на Комисията за установяване на имуществото придобито от престъпна дейност да докаже, в какво точно се изразяват тези разходи. Прието е, че според разпоредбата на чл. 130 ГПК (отм.) и чл. 162 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин само основанието на предявения иск, а когато няма доказателства за неговия размер, съдът определя същия по своя преценка или взема заключението на вещо лице, което означава, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли като недоказан по размер. Преценката на съда не може да е произволна, а трябва да се извърши с оглед на всички обстоятелства, които са от значение за спорното право. В случаите при придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на З. (отм.) ответникът по иска носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност. Когато съдът преценява дали ответникът по иска е разполагал с достатъчно средства от законен източник, то той не може да вземе предвид само приходите от извъшваната стопанска дейност без да приспадне и съответните разходи, дори и да не е доказано точно какви са те. Във всеки конкретен случай трябва да се преценява какво точно е съотношението между получените приходи и направените присъщи разходи за осъществяваната стопанска дейност.
Посочената съдебна практика има отношения към мотивите на обжалваното решение в частта, с която при съпоставка на приходите и разходите на ответниците за периода от 2004 год. до 2013 год. е прието, че за 2003г. предхождаща обследвания период разходите на ответниците е възлизал на 60,40 М., а в приходната част вместо сумата от 175,46 М. посочена от вещото лице следва да бъде включен декларирания доход от проверявания по годишната данъчна декларация за същата година в размер на 48251 лв., равен на 438 М. от производство на малини, доколкото разходите за производството касаят предходен период, а приспаднатите от вещото лице необходимо присъщи разходи от 60% имат отношение към данъчното облагане на лицето, при което общата сума от приходите се равнява на 486,18 М. и след приспадане на разходите от 60,40 М. разликата се явява положителна величина в размер на 425,78 М.. В останалата част от мотивите съдът е извършил анализ на приходите и разходите за всяка една от следващите години до 2013г., при който е установил положителна разлика при съпоставката на двете величини, от което е направен извод за наличието на законни източници на средства вложени в придобитото от ответниците – съпрузи имущество, респ. доказването на законен източник на средства изключва връзката между престъплението и придобиването на имущество и опровергава презумцията по чл. 4, ал. 1 З. (отм.). Приетата от съда положителна разлика между приходите и разходите на ответниците за годината предхождаща обследвания период, не стои в основата на решаващите правни изводи на съда за отхвърлянето на иска. Съдът е извършил анализ на всяка една от годините в периода 2004 – 2013г. и след като е констатирал положителна величина между приходи и разходи за всяка отделна година е направил крайния си извод за наличието на законни средства за придобитото от ответниците имуществото предмет на иска по чл. 28 З. (отм.). Следователно, доколкото представената съдебна практика има отношение към анализа за приходи и разходи през 2003г., то приетото с обжалваното решение е съобразено с конкретните данни по делото и не съставлява основанието, върху което е изграден крайния извод на съда за отхвърлянето на иска. Представената от жалбоподателя съдебна практика разглежда случай при друга фактическа обстановка, със същата е даден отговор на правен въпрос, различен от поставения по настоящето дело, поради което не може да се приложи по аналогия и да се изведе противоречие във фактическите и правни изводи приети с обжалваното решение. В този смисъл ТР № 2/28.09.2011г. по т. д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 24.06.2015г. по в. гр. дело № 215/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ