3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
С., 27.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №186/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Е. Т. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. И. П. от [населено място] против въззивно решение №522/28.10.2010 г., по гр.д.№802/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №943/27.5.2010 г. по гр.д.№7511/2009 г. по описа на Русенския районен съд като е приел, че е налице хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а презумпцията на ал.2 от същата правна норма не е оборена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че русенският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, и това би уеднаквило практиката на съдилищата по въпросите на съдебната делба и исковете по чл.135 ЗЗД. Застъпва се становище, че изводите на двете предходни инстанции са необосновани досежно неприложимостта на чл.349, ал.6 ГПК/чл.288, ал.7 ГПК – отм../, тъй като делото за делба е приключило не с решение за възлагане на имота, а с определение за одобряване на съдебна спогодба между страните. Поради това се твърди, че е направен необоснован извод за правните възможности на ищеца, в случай на неизпълнение на задълженията по паричното уравняване на дяловете от страна на длъжника. Като довод се сочи, че е от значение изясняването на въпроса доколко в случая необорена е останала презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, както необосновано са приели районния и окръжния съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация С. Й. Б., посредством процесуалния си представител – адв.В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация И. Й. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация С. Б. по касация намира следното:
Изложението в своята цялост не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеното от касационната жалбоподателка като въпрос твърдение за това доколко в случая необорена е останала презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, както необосновано са приели районния и окръжния съд е въпрос по същество на спора и също представлява касационен довод. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №522/28.10.2010 г., по гр.д.№802/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд по касационна жалба, вх.№11024/30.11.2010 г., подадени от адв. Е. Т. – процесуален представител на Р. И. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: