О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
София 30.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3386 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. П. Н. чрез пълномощник адв.Н. К. срещу решение № ІІ -4/5.02.13г. от по в.гр.дело № 2412/12г.на Бургаския окръжен съд.С него е отменено решение № 1330 от 19.10.12г.по гр.дело № 3810/12г.на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] Б. искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 03/2.03.13г.на управителя на [фирма],с която на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ е уволнен ищецът Н. Н. от длъжността „фоторепортер”,считано от 5.03.12г.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че уволнителната заповед е мотивирана; от служителя са поискани писмени обяснения за всички нарушения;извършването им е доказано и макар и извършени неумишлено тежестта им обосновава налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касатора въпрос :” мотивирана ли е заповедта за уволнение при условие,че в същата не е посочена датата на извършване на вмененото на работника нарушение,а вместо това е посочена датата на издаването на периодичното издание,в което е следвало да бъдат публикувани направените от него снимки” не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл.195 ал.1 КТ.Дисциплинарното уволнение е мотивирано с няколко допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – а именно,че не е представил годни за публикуване снимки за вестник „Десант” за бр. 1 от 6.01.12г.,за бр.5 от 3.02.12г.,за честване на освобождаването на [населено място] на 6.02.12г.и за бр.6 от 10.02.12г., т.е.посочването на дните,когато е осъществено нарушението,съдържа достатъчна конкретизация и дава възможност на уволнения служител да се защити,като представи доказателства,опровергаващи фактическите обстоятелства,послужили за уволнението му.
Вторият,поставен за разглеждане въпрос „ кой носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин обстоятелството дали вмененото на работника нарушение е извършено” също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.В доклада си първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като е указал на работодателя,че в негова тежест е да установи законосъобразността на извършеното уволнение на посоченото в заповедта основание.Изводът на въззивния съд,че по делото е доказано бездействие от страна на ищеца – непредставяне на годни за публикуване снимки,което му е вменено като единствено задължение в длъжностната характеристика,
се отнася до формиране на вътрешното му убеждение при преценката на събраните доказателства.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Същите мотиви са относими и към третия въпрос :”налице ли е нарушение на трудовата дисциплина при условие,че някои от снимките са използвани/при отразяване посещението на министър председателят [населено място]/ и публикувани в издаваното от работодателя печатно издание,респективно ако поведението на работника се дължи на обективна невъзможност/като например изготвяне на снимки от един и същи ъгъл на заседание на Общински съвет –Б.,при положение,че фоторепортерът не може да се мести от мястото си по време на сесията/,който би подлежал на разглеждане при проверка на правилността на решението.
Не се констатира отклонение от задължителната практика и по въпроса „как следва да се преценяват показанията на свидетели,които се намират в служебна зависимост и в този смисъл са заинтересовани от изхода на правния спор и следва ли съдът да анализира подробно,в съвкупност с целия събран по делото доказателствен материал”.В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.172 ГПК,съгласно която съдът преценява свидетелските показания по вътрешно убеждение,вземайки предвид всички фактори,от които зависи тяхната достоверност,въззивният съд е формирал изводите си след като е взел предвид непосредствените им впечатления и доколко показанията им са ясни и непротиворечиви,като наред с това е обсъдил и писмените доказателства – длъжностна характеристика,докладна записка и писмените обяснения на ищеца,в които самият той не е отрекъл лошото качество на предоставения от него снимков материал.
Процесуалният въпрос :” когато първоинстанционният съд не е включил даден факт в предмета на доказване/в случая периода,през който собствения на работника фотоапарат,използван от него за извършване на служебната му дейност,е бил на ремонт/,то следва ли за отстраняването на това процесуално нарушение въззивната инстанция да извърши нов доклад с указания до страните да ангажират доказателства във връзка с неговото доказване или оборване” не е от значение за изхода на делото,защото въззивният съд е приел този факт за установен.В мотивите си е приел,че фотоапаратът на ищеца е бил на ремонт за периода от 3.02.12г.до 7.02.12г.,а сочените нарушения на трудовата дисциплина са и извън този период от време.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № ІІ-4 от 5.02.13г.,постановено по гр.дело № 2412/12г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.