3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
гр. София, 04.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5026 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. против решение от 16.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 18541/2014 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за основателни обективно съединените искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Софийски районен съд. Съдът е приел, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание – уволнение, обективирано в Заповед № РЗ-15-7849/11.10.2013г. на Кмета на СО, е незаконосъобразно от формална страна, като немотивирано съгласно изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ, а именно: не е посочено за всяка една от конкретните дати от м. юни 2013 г. какви са конкретните нарушения на трудовата дисциплина- дали ищцата е закъсняла за работа и с колко време и/или е налице преждевременно напускане на работното място, съответно в колко часа. По второто основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, посочено в исковата молба, а именно,че наказанието е наложено след изтичане на сроковете ,съобразно чл.194 КТ, съдът също е изложил доводи, като е приел, че на това основание искът за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е основателен . Съдът е приел възражението на въззивника в насока, че сроковете няма как да се спазят ,тъй като не е дадено своевременно разрешение от И. за уволнението на ищцата,както и мнение на ТЕЛК. Твърдението на въззивника е било, че след като и двете условия са били изпълнение,то тогава е връчена и уволнителната заповед. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 194. , ал.1 КТ, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му, като съгласно ал.3 на същата разпоредба, сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Съдът е приел, че твърденията в заповедта са за нарушения през месец юни 2013 г., за които била внесена докладна записка още същия месец, но наказанието е наложено в края на октомври 2013 г. Становището на ответната страна защо не е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ съдът е счел за неоснователно, тъй като в КТ изчерпателно са изброени случаите, в които сроковете не текат, а сред тези случаи не са предвидени хипотези на забавяне поради „свързани производства“ . Въззивният съд е приел, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е спазен,при положение,че работодателят е разбрал за твърдяните нарушения на 05.07.2014 г.,а е наложил наказанието на 14.10.2014 г.
Въз основа нагорното, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящия спор и е от съществено значение за точното прилагане на закона и решението противоречи на практиката на ВКС. Това твърдение не съдържа в себе си правен въпрос, който да е разрешен при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, но от изложеното по-долу в изложението на касационните основания може да се направи извод, че касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото се сочат две решения на ВКС, както и се твърди, че с първото решение ВКС е приел, че работодателят е длъжен да получи предварително Р., след взето мнение на ТЕЛК. Подобен правен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, още по-малко това са решаващите мотиви на съда, за да приеме исковете за основателни, поради което така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото разпоредбата на чл.280 ГПК предвижда въззивният съд да се е произнесъл по правния въпрос, сочен от касатора в кое да е от приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Втория правен въпрос, сочен от касатора, е свързан със задължението на работодателя, преди налагането на дисциплинарното наказание, да вземе писмените обяснения на работника, като в цитираното от касатора решение №262/2013 г. на ВКС, ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 2567/2013 г. е прието, че прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ. В този случай съдът разглежда по същество спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. В случая липсва соченото противоречие, тъй като съдът е приел, че нарушенията, за които е поискано обяснението, са достатъчно подробно посочени в искането и работникът, с оглед дадените обяснения е бил наясно за какви нарушения му се искат писмени обяснения. Освен изложеното, не се сочат правни въпроси, свързани с решаващия извод на съда относно основателността на предявените искове, свързани с приложението на чл.194, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора, по допускането на касационното обжалване.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 18541/2014 г. от ІІІ-г състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.