О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1111 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №584 от 25.11.08г. по гр.д. №791/07г. на Д. окръжен съд е оставено в сила решение №43/29.06.07г. по гр.д. №2148/05г. на Д. районен съд, в частта, в която е била допусната делба на жилище от две стаи, салон, антре и санитарен възел и механа, находящи се в гр. Д., поземлен имот с идентификатор 72624.614.2290. Първоинстанционното решение е променено само в частта по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./.
Въззивният съд е приел, че през 1958г. Марко К. Г. и съпругата му Т. С. Г. са закупили процесното жилище, заедно с ? ид.част от дворното място, а Г. П. И. – другата част от къщата, представляваща източната стая и кухня, заедно с останалата ? ид.част от мястото. Тъй като сделката е извършена преди 17.05.63г., отделните дялове от къщата съставляват обект на отделна собственост съгласно ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС, а земята е обща част.
През 1989г. Марко и Т. Г. са прехвърлили на своя внук Д. Д. собствения си имот в гр. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. През 1990г. Д. Д. извършил пристройка към къщата и гараж, които през 1994г. преустроил в търговски обект – механа, с площ от 102 кв.м. Механата не е функционално свързана с къщата и представлява самостоятелен обект. Строителството е извършено без съгласие по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./. на съсобственика на дворното място. Към този момент съсобственик на мястото е С. Т. С. и той е придобил по силата на чл.92 от ЗС собствеността върху ? ид.част от този обект.
Прието е, че с влязло в сила на 08.07.01г. съдебно решение е бил развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договорът за издръжка и гледане, само по отношение на ? ид.част от прехвърления имот, собственост на М. Г. Правна последица от това решение е включване в наследството на починалия междувременно М. Г. и на търговския обект – механа, по силата на чл.92 от ЗС.
Прието е, че на 23.03.01г. Марко Г. е направил нотариално завещание, с което е завещал на дъщеря си Р. М. Д. процесните недвижими имоти – дворно място, жилище, земеделски земи и движимите си вещи. Направен е извод, че завещанието е универсално. То не е подписано от завещателя, а е положен отпечатък от палеца му, без да е отбелязана причината за това. След преценка на данните по делото, че завещанието е съставено след два прекарани инсулта на завещателя, че той не е могъл да говори разбираемо, че е общувал с жестове, без възможност за осъществяване на реален диалог, въззивният съд е приел, че то е нищожно по чл.42, б.”б” от ЗН, тъй като не са спазени изискванията на чл.24 от ЗН.
При тези данни съдът е допуснал делба на жилището между следните съсобственици и при следните квоти: ? ид.част за Д. Д. и по ? ид.част за двете дъщери на Т. и М. Г. – Р. Д. и Н. Д. Механата е допусната до делба между Сfrac12; ид.част; Д. Д. – ? ид.част; Р. Д. – 1/8 ид.част и Н. Д. – 1/8 ид.част.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от Д. Д. и от Р. Д.
В изложението към жалбата си и в допълнението към него Д. Д. е поставил два материалноправни въпроса, които е свързал с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е дали е приложима разпоредбата на чл.88 от ЗЗД за обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане и по отношение на приращението към прехвърления недвижим имот, което не е било предмет на договора и съответно – на съдебното решение. Жалбоподателят счита, че въззивното решение противоречи на приетото в решение №122 от 01.12.86г. по гр.д. №91/86г. на ОСГК на ВС и на решение №728 от 25.09.98г. по гр.д. №625/93г. на ВКС, ІІ ГО. Вторият въпрос е: чия собственост е сградата, построена от съсобственик в общото дворно място и приложима ли е в този случай разпоредбата на чл.92 от ЗС, при положение, че строителните книжа са издадени само на името на съответния съсобственик и те не са оспорени от останалите съсобственици на мястото. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВС по този въпрос /не са посочени конкретни решения, но са приложени едно решение на ВАС и четири решения на ВС по приложението на чл.92 от ЗС/. С. се поддържа, че произнасянето на ВКС по тези два въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложението към касационната жалба на Р. Д. се поставят няколко процесуалноправни въпроса, които се свързват с основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос – може ли да встъпи в процеса лице, което твърди, че има самостоятелни права върху предмета на спора, без да предявява иск срещу ищеца и ответника. Въпросът се поставя поради обстоятелството, че съделителката Н е поискала да участва в делбеното производство и е конституирана от съда като страна само въз основа на нейна молба, която не отговаря на изискванията на една искова молба. Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд процедирал в противоречие с приетото в ТР №77/1970г. на ОСГК на ВС. Вторият въпрос – правилно ли е привличането на трето лице в делбения процес, без неговото съгласие и при положение, че то не претендира право на собственост върху сградата, построена в съсобственото дворно място. Въпросът произтича от обстоятелството, че съдът служебно е конституирал като страна в процеса и е присъдил дял на съделителя С, който не предявява собственически претенции върху допуснатата до делба механа. Третият въпрос – следва ли съдът да обсъди заключението на една неоспорена медицинска експертиза, свързана със спорния въпрос за валидността на нотариалното завещание. По този въпрос въззивното решение не било съобразено с т.19 на ТР №1/2001г. за въззивното производство, както и с решение №932/91г. на І ГО на ВС.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
По жалбата на Д. Д.
Поставените от жалбоподателя въпроси имат значение за изхода на правния спор по делото, но по тях не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената съдебна практика няма отношение към тези въпроси и затова не може да се приеме, че въззивното решение влиза в противоречие с нея. Решение №122 от 01.12.86г. по гр.д. №91/86г. на ОСГК на ВС и решение №728 от 25.09.98г. по гр.д. №625/93г. на ВКС, ІІ ГО постановяват, че в производството по чл.87, ал.3 от ЗЗД съдът не може служебно, без искане на страните, да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации. Този принцип е залегнал и в другите решения, приложени към молбата за уточняване на изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Въпросът, който се поставя по настоящото дело обаче е друг – дали последицата на чл.92 от ЗС е приложима по отношение на приращението към недвижимия имот, който е бил обект на разваления договор за прехвърляне на собствеността. По този въпрос има формирана съдебна практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. В множество решения – №30 от 29.01.87г. по гр.д. №877/86г. на ІІ ГО на ВС; №436/09.05.86г. по гр.д. №168/86г. на ІІ ГО; №453/28.05.86г. по гр.д. №200/86г. на І ГО, № 420 от 08.07.05г. по гр.д. №98/05г. на І ГО и др. е прието, че при разваляне на договор, с който е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, собственикът на имота, а не приобретателят по разваления договор, става собственик на приращението. С други думи – развалянето на договора има за последица не само връщане на собствеността на прехвърления имот в патримониума на прехвърлителя – чл.88 от ЗЗД, но и придобиването по силата на чл.92 от ЗС на собствеността върху приращението, извършено от приобретателя при действието на разваления договор. Въззивното решение е съобразено с тази практика, тя не се нуждае от някаква промяна, ето защо по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и по другия въпрос – кой става собственик на сграда, построена в съсобствен имот без отстъпено право на строеж. Тук също важи правилото на чл.92 от ЗС. Представената от жалбоподателя съдебна практика също не сочи нещо различно от това, което е приел въззивният съд – без съгласие по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./, построеното от единия съсобственик в общия имот става обща собственост, независимо от това на чие име е издаден архитектурният проект и строителното разрешение – решение №980 от 12.12.94г. по гр.д. №781/94г. на І ГО на ВС и др.
По жалбата на Р. Д.
Първите два процесуалноправни въпроса са свързани с конституирането на страните в процеса. По тях не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Делбеното производство е особено исково производство. Една от неговите специфики е тази, че всички съсобственици са задължителни другари и съдът следи служебно за конституирането им – в този смисъл решение №112 от 19.02.04г. по гр.д. №520/03г. на І ГО; №146 от 18.03.02г. по гр.д. №722/01г. на І ГО; №632 от 17.11.03г. по гр.д. №313/03г. на І ГО и др. Ето защо подадената от Н. Д. молба да бъде конституирана като страна във висящото делбено производство не следва да се разглежда като главно встъпване по смисъла на чл.181 от ГПК /отм./ и да се прилагат съответните процесуални правила за това, както и съдебната практика по този законов текст. След като съдът може служебно да конституира това лице, няма пречка това да стане и по негова молба, която не отговаря на изискванията на една искова молба. По тази причина посоченото от жалбоподателката ТР №77/1970г. на ОСГК на ВС не е относимо към процесния случай и не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с приетото в него. Няма противоречие със съдебната практика, нито пък основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по въпроса за служебното конституиране на С. С. Конституирането на това лице като страна в делбеното производство произтича от правата, които следват от разпоредбата на чл.92 от ЗС, а не от волята му и по-специално – от липсата на собственически претенции по отношение на един от допуснатите до делба имоти – построената в съсобственото дворно място механа, без спазване на изискването на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./. Въззивният съд е действал в съответствие с приетото в т.3 на ППВС №4/1964г. Като е конституирал в делбеното производство третото лице, което притежава самостоятелни права върху идеална част от сънаследствения недвижим имот, той е дал възможност делбата с това трето лице да се извърши в същото делбено производство, в съответствие с приетото в посоченото постановление.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния процесуалноправен въпрос. В съответствие с т.19 на ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е изложил собствени мотиви защо приема, че към момента на изготвяне на оспореното завещание завещателят М. Г. е имал нарушена говорна функция, което е довело до нарушаване на изискването на чл.24, ал.2 от ЗН. Обсъдени са както противоречивите свидетелски показания по този въпрос, така и медицинската експертиза, според която към този момент завещателят е можел да говори. Въззивният съд е изложил конкретни мотиви защо не се доверява на експертизата – тя е изготвена само въз основа на медицинската документация, а съвкупната преценка на свидетелските показания сочи на друг извод, различен от заключението на вещото лице. Медицинската експертиза не е игнорирана произволно, съдът е изложил мотиви по чл.157, ал.3 от ГПК /отм./ и е действал в съответствие със съдебната практика по този текст. Ето защо не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по този процесуалноправен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №584 от 25.11.08г. по гр.д. №791/07г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: