О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
София, 14.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 393 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. “З.” [населено място] против решение № 395/14.12.2010г. по гр.д.№ 1101/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 522 от 12.01.2010г.по гр.д.№ 509/2009г.на Горнооряховски РС. С последното е уважен изцяло иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от П. Н. П., като е признато за установено, че наследници на Н. П. Ч. /Н. М. С./ притежават правото на възстановяване на собствеността върху четиринадесет земеделски имота, описани по площ, местност и с граници с обща площ 46,4 дка.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и на процесуалните правила, тъй като съдът се е произнесъл по искане за възстановяване на имоти, които са включени в предмета на спора след изтичане на преклузивния срок за предявяване на този иск.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. може ли да се включва в предмета на спора по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ имот след изтичане на срока по пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 13/20007г./ за предявяване на тези искове – 13 05.2007г. и може да се възстановява два пъти един и същ имот, за който правото на възстановяване се доказва с различни документи. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС
Ответникът по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на даденото становище от ответника, че девет от имотите не са заявени по други преписки и за тях се доказва правото на възстановяване с документи, посочени в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ. За останалите имоти е прието, че не е доказана идентичност между заявените имоти по други преписки и тези, предмет на претенцията по останалите три пункта.
По първият поставен въпрос. Всички признати за възстановяване имоти са били предмет на исковата молба, уточнена с молба от 16.01.1997г. Срокът за предявяване на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е изтекъл след това. Няма предявен иск за имот, включен в предмета на спора след това. Затова първия поставен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда.
Вторият въпрос е зададен общо. Не са посочени мотиви за конкретни имоти, които да са възстановени два пъти. Затова този въпрос не може да се свърже с конкретни изводи на възивния съд и да се приеме, че предопределя крайния изход от спора. Затова и този въпрос не обосновава допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395/14.12.2010г. по гр.д.№ 1101/2010г. на Великотърновски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: