О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1212
София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 798/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 105/ 07.03.2011 год. по в. гр.д. № 47/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 6290/2010 год., е постановено ново решение, с което исковете на П. Г. Я. от [населено място] срещу [община] с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ са уважени като е признато за незаконно дисциплинарното уволнение , извършено със заповед № РД 10-983/30.07.2010 год. на Кмета на Община [населено място] и същата е отменена, П. Я. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и [община] е осъдена да му заплати на осн. чл. 225,ал.1 КТ сума в размер на 4 460,40 лв. като обезщетение за претърпени вреди поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост . Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация П. Г. Я., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното:
Касационната жалба е подадена в законно установения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания, обуславящи достъпът до касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси: „Ако е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за безпричинно неявяване на работа за шест последователни работни дни, но според съда за първия работен ден не е доказано по безспорен начин , че работника или служителя е отсъствал от работа, следва ли да бъде отменена цялата заповед като незаконосъобразна; Следва ли съда да се произнесе дали са налице основанията за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа за останалите пет работни дни и достатъчно ли е да има събрани доказателства за безпричинно отсъствие само за два последователни дни от общо шест посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да се приеме, че са налице условията на чл. 190,ал.1,т.2 КТ за налагане на най- тежкото наказание.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което моли касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Така поставените от касатора въпроси не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и тяхното решаване във въззивното решение не е обусловило решаването на правния спор. Въззивният съд е уважил предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ доколкото е приел, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не установяват по несъмнен начин вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение- неявяване на работа в посочените в заповедта дни като за първия от тези дни – 08.02.2010 год.е приел, че по делото има писмени доказателства, които установяват, че на този ден ищецът се е явил на работа. На практика исковете са уважени доколкото работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест за установяване по безспорен начин на соченото от него дисциплинарно нарушение.
Доколкото поставените въпроси не отговорят на изискванията за правен въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК с оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год. на О. на ВКС / Т.1/ не се налага обсъждането на посочения допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед на това не са налице предвидените от закона предпоставки, обуславящи достъпа до касационно обжалване и Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/ 07.03.2011 год. по в. гр.д. № 47/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: