О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
София, 18.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4904 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. В. от [населено място], приподписана от адв.Д., срещу решение от 20.02.2015г., постановено по гр.д.№2660/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.02.2008г. по гр.д.№9411/2007г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. И. В. срещу Министерство на труда и социалната политика искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител юрисконсулт И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховна касационна прокуратура – страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ, не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на исковете над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. И. В. срещу Министерство на труда и социалната политика, искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения от по 7500лв. за неимуществени вреди – болки и страдания за периода 2000г. – 2007г. от бъбречна поликистоза и от заболяване от чернодробна поликистоза за същия период.
Въззивният съд е приел въз основа на приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи, че няма причинна връзка между заболяванията на В. И. и отделянето на метан и въглероден диоксид, като аргумент в тази насока е приел и обстоятелството, че през 2007г. му е определен по-нисък процент на временна нетрудоспособност, обратно на изложеното в исковата молба, че заболяванията на ищеца са в резултат на обстоятелството, че живее до сметището в кв.С.. Прието е също, че Министерство на труда и социалната политика, няма правомощия, свързани с организацията, управлението и контрола върху експлоатацията на сметището в кв.С., във връзка с което жалбоподателят се домогва да докаже неправомерни действия или бездействия, поради което е прието, че и на това основание исковете се явяват неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК по въпрос: „следва ли Министерство на труда и социалната политика, в изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания задължително да ги информира за условията на средата, в която живеят, с оглед осигуряване на равнопоставеност и подкрепа на тези хора”, по който въпрос няма съдебна практика. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е стоял за разрешаване, тъй като ищецът не е претендирал обезщетение от бездействие на служители на ответника от неинформиране относно специфичните условия на средата, а поддържа, че заболяванията му са се проявили след като се е преместил да живее в С. и счита, че са в резултат на вредното влияние на сметището, поради което МТСП е задължено да компенсира вредите от вредното влияние и довеждането му до инвалидност, като е осъществило бездействие /уточнителни молби от 02.03.2007г. и 26.03.2007г./ – не е предвидило никакви преференции, лечение и интеграция за придобитата от него 42% неработоспособност, причинена от държавата. Предвид изложеното поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 225лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.02.2015г., постановено по гр.д.№2660/2008г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. И. В. да заплати на Министерство на труда и социалната политика, сумата 225лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: