2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
гр.София, 22.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шеснадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1057 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.01.2010г. по гр.д.№ 2409/ 2008г., с което Софийски градски съд е обезсилил решението от 21.05.2007г. по гр.д.№2619/2005г. за отхвърляне иска на Я. Н. срещу Ю. Е. за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД, поради измама, на отказ от иск по гр.д.№1951/2001г. на Софийски РС, направен от Я. Б. и е оставил в сила същото, в частта му с която е отхвърлил същия срещу М..
Жалбоподателят – Я. Н. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответницата А. С. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението от 21.05.2007г. по гр.д.№2619/2005г. за отхвърляне иска на Я. Н. срещу Ю. Е. за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД, поради измама, на отказ от иск, направен по гр.д.№1951/2001г. на Софийски РС, направен от Я. Б. и е оставил в сила същото, в частта му с която е отхвърлил същия срещу М.. Установено е по делото, че жалбоподателят-ищец Я. Н. през 2000г. е бил уволнен от длъжност “експерт” по математика при Р. на М. и за отмяната му по негова искова молба е образувано гр.д.№1951/2001г. на Софийски РС. Жалбоподателят-ищец е поддържал, че в хода на делото за отмяна на уволнението му, е получил обещание от Ю. Е., към онзи момент зам.министър в М., че ще бъде възстановен на работа, ако се откаже от иска, което ищецът е направил, но след това не бил възстановен на работа, тъй като заемането на длъжността следвало да стане след проведен конкурс. При тези данни съдът е приел, че искът за унищожаване на отказа от иска е недопустим по отношение на Ю. Е., тъй като същият не е бил страна в производството за отмяна на уволнението, по който е постъпил атакувания отказ от иска и в правната сфера на последният не са настъпили никакви правни последици от това правно действие. По отношение на другия ответник – М., съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като в качеството си на зам.министър Ю. Е. не е въвел ищецът в заблуждение за факт от обективната действителност, а е направил едно изявление, което обещава бъдещо съдействие, което е едно морално, а не правно задължение, а и ответникът е предприел действия да подпомагане на ищеца да бъде възстановен на работа, но съдействието не е дало резултат. По делото е било установено с гласни доказателства, че ищецът е съзнавал, че такава обещание може и да не бъде изпълнено, както и какви са последиците от направения отказ от иска. Съдът при тези данни е приел, че жалбоподателят не е бил измамен и от ответника – М. за да направи отказа от иска за отмяна на уволнението.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуални въпроси от значение за делото, а именно относно субектите, легитимирани да участвуват в процес за унищожаване на отказ от иск, поради порок на волята, както и за необходимостта в същия процес да участвува трето лице, въвело страната, направила отказ, в заблуждение умишлено. Поддържа също така, че с обжалваното решение е даден отговор и на материалноправни въпроси от значение за спора – за това обещаването на бъдещо действие за въстановяване на трудово правоотношение, представлява ли “измама” по смисъла на чл.29 ЗЗД, както и обещанието на трето лице за такова бъдещо действие съставлява ли правно задължение или е само морално такова. Представя решение от 25.01.2007г. по гр.д.№ 697/2005г. на ВКС, в което е прието, че могат да се приложат правилата за унищожаване на сделка поради опорочено волеизявление и при правоотношения, възникнали от договор за потребителски кредит, решение от 29.08.2003г. по гр.д.№1142/2002г. ВКС, в което е прието, че е унищожаем договора при създадена и поддържана невярана представа за правните последици на договора и решения на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват от настоящата инстанция при преценка допустимостта на касационното обжалване. Жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и дадения отговор на процесуалните и материално правни въпроси в обжалваното решение не противоречи на задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 Т.. на ОСГК и ТК.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение са разрешени правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият не сочи да е налице липса на съдебна практика по тези въпроси, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От представените към жалбата решения на състави на ВКС не се установява да е дадено друго правно разрешение на същите правни въпроси – за това кои са легитимирани страни в процес по иск с правно основание чл.29 ЗЗД и за това обещаването на бъдещо действие, представлява ли “измама” по смисъла на чл.29 ЗЗД, както и такова обещание съставлява ли правно задължение или е само морално такова. В представените решения са дадени отговори на въпроси, които нямат значение за изхода по конкретното дело и не са включени в неговия предмет.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 27.01.2010г. по гр.д.№ 2409/ 2008г. на Софийски градски съд по жалба на Я. Н. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: