О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1213
София, 27.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 193 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. С. Ж. чрез адв. Д срещу въззивно решение № 266/10.11.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 757/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните и ответника по касация Т. И. М. чрез адв. К е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Старозагорският окръжен съд, като е потвърдил решението на Старозагорския районен съд е осъдил Д. С. Ж. да заплати на Т. И. М. 4000 лв. обезщетение на претърпени неимуществени вреди и 954,41 лв. имуществени вреди, причинени от малолетното й дете А.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК представлява възпроизвеждане на исковата молба, на въззивното решение и собствен анализ на доказателствата, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за неправилност поради необоснованост. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Р-1605-79 І ГО ВС и преди всичко на приетото в него, че отговорността на родителите за действията на техните малолетни деца, от които е поизлязло увреждане е лична, а не в качеството им на законни представители.
Ако се приеме, че касаторът обосновава касационното обжалване с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от изведеният акцент от приложеното решение на ВС РБ, може да се изведе материалноправнят въпрос как отговаря родителя за вреди по чл. 47 ЗЗД.
Въпросът е принципен, но не е от значение за конкретното дело с оглед постановения резултат, а и изхода на спора.
Касаторът сам се позовава на приложеното решение на ВС РБ, следователно и той възприема даденото в него разрешение. То е същото, както и в обжалваното решение, което от своя страна напълно съответства на трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 47 ЗЗД, включително казуалната – ПП 7-1959 ВС РБ.
Касаторът явно неправилно разбира същността на личната отговорност на родителя на малолетното лице или, в случая, Д. Ж. не отговаря за хвърлянето на камъка, с който е ударен в главата Т. М. Нейната отговорност е за неупражнен надзор и недобро възпитание на малолетния й син А. , от чийто действия е причинено увреждането на ищеца.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Д. С. Ж. чрез адв. Д срещу въззивно решение № 266/10.11.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 757/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: