О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214
гр. София, 18.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4601/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №981/19.054.2015 г., постановено по гр.д. № 109/2015 г. на Варненския окръжен съд , по касационна жалба на Ю. П. П. , чрез адв. Г. А..
С въззивното решение е потвърдено решение №4067/28.10.2014 г. по гр.д. №3175/2014 г. на Варненския районен съд , с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Ю. П. П. от [населено място] срещу П. Д. Д. от [населено място] за заплащане на сумата 12 900 лв. , дадена на отпаднало основание – развален договор за изработка и доставка на РVС дограма и за мораторна лихва в размер на 3 430,12 лв. и евентуално съединения с тях иск за сумата от 12 900 лв. , дадена при първоначална липса на основание и са присъдени разноски.
Ответницата по касационна жалба П. Д. Д. от [населено място] счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два въпроса, а именно:
1. За уважаване на иск по чл. 55 от ЗЗД, необходимо ли е да има идентичност между страните по договора с отпаднало основание и лицата, между които е извършена имуществена престация и кой следва да бъде страна по спора в съда – договарящите или даващия и получилия имуществената облага, която не се следва.
2. Ако при разглеждане на делото в първата инстанция е допуснат разпит на свидетел поискан от ответника и той се е отказал от разпита му, а разпита на същия свидетел е поискан от ищеца с въззивната жалба за изясняване на съществени обстоятелства по делото, неуважаването на това искане съставлява ли съществено процесуално нарушение.
Във връзка с първия въпрос е посочена практика на ВКС /решения по чл. 290 ГПК/ и решение по чл. 218а ГПК /отм./, като се твърди, че в обжалваното решение формулирания правен въпрос е разрешен в противоречие с цитираните съдебни решения. Предвид характера на представената практика / задължителна и незадължителна/ следва да се приеме, че касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК.
По отношение на втория въпрос сочи, че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при доказателствена тежест за ищцата, същата не е представила доказателства за възникнали договорни отношения с ответната страна с предмет – доставка на дограма с посочената спецификация , количество , цена и срок на изпълнение. Същевременно ангажираните от ответната страна доказателства – показанията на св. Р. Д., кореспондиращи с писмените доказателства за поръчки на дограма през исковия период установяват, че основанието на извършените преводи съставлява изпълнение по договори за поръчка с трети лица без участието на страните по конкретното дело .На практика избран е способ на плащане чрез използване на сметките на страните по делото, който сам по себе си не ги легитимира като участници в договорната връзка. С оглед на това съдът не е изложил съображения дали твърдяния неформален договор за изработка и доставка на дограма е развален поради неговото неизпълнение или дали сумите са превеждани при първоначална липса на основание, хипотези при които преведените суми подлежат на връщане.
Формулирания от касатора въпрос касае решението по основния иск за присъждане на процесната сума като дадена на отпаднало основание. С обжалваното решение въпросът не е разрешен в противоречие със съдебната практика, на която касаторът се позовава, доколкото представените решения имат различен предмет на спора и разрешават други правни въпроси : С решение № 739/15.11.2010 г. по гр.д. №316/2010 г. ІV ГО, съдът се е произнесъл по въпроса за разпределение на доказателствената тежест в производство по иск с пр. осн.55,ал.1,предл.3 ЗЗД ; решение №331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на практика е определение по чл.288 ГПК, което неправилно е обозначено като „решение”, поради което същото не съставлява практика, която следва да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК; предмет на решение №231/11.08.2014 по т.д. №678/2012 г. на ВКС е правната квалификация на предявения по делото иск / чл.55ал.1, предл.3 ЗЗД/ и началната дата на изискуемост на вземането респ. на давностния срок за погасяването на иска; решение №166 от 30.06.2014 г. по гр.д. №5946/2013 г. на ВКС третира въпроса редовно ли е плащането ако от обстоятелствата следва , че получилото го лице е надлежно овластено : решение №1554 от 24.10.2002 г., постановено по гр.д. № 66/2002г.,V г.о ВКС, разгледано по реда на чл. 218а ГПК отм. касае различна фактическа обстановка като спорът е дали процесната сума подлежи на връщане като дадена на неосъществено основание или с дарствено намерение за подпомагане семейството на ответника като в тази връзка е направен анализ на доказателствата по делото; решение №113/29.08.2012 г. по т.д. №396/2011 г. на ВКС касае процесуалната и материална легитимация на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по иск с пр. осн. чл. 55,ал.1 ЗЗД за връщане на надплатена сума, представляваща стойността на компесаторни инструменти – поименни компесаторни бонове , с които е извършено плащане по договор за приватизационна продажба; решение № 335/03.11.2014 г. по гр.д. №1689/2014 г. на ВКС, ІV г.о. касае въпроса дали иска с пр. осн. чл. 55,ал.1 ЗЗД за връщане на дадено по нищожен договор е преждевременно заведен ако с влязло в сила решение не е прогласена нищожността на договора.
С оглед на горното, очевидно допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК по отношение на първия въпрос не са изпълнени и касационното обжалване по него не следва да се допуска.
По отношение на втория въпрос касаторът се позовава на допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК бланкетно , без да изложи каквато и да било обосновка, поради което не може да се извърши проверка дали това допълнително основание, е изпълнено.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Съобразно изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 830 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №981/19.054.2015. ., постановено по гр.д. № 109/2015 г. на Варненския окръжен съд , по касационна жалба на Ю. П. П. , чрез адв. Г. А..
ОСЪЖДА Ю. П. П. от [населено място] да заплати на П. Д. Д. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 830 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: