4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214
гр. София, 04.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4750 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С. против решение № 245/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 97/2015 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по основателността на евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства, приживе прехвърлителя да е поискано поставянето му под запрещение т.е. същия е бил дееспособен включително и към момента на подписване на пълномощното на сестра си и при сключване на сделката-26.03.2014 г . Тъй като прехвърлителят е вече покойник, то ищецът единствено е могъл да търси унищожаемост на процесната сделка на осн. чл. 31 ал.2 от ЗЗД, но не и неговата нищожност. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че така предявен иска на осн. чл. 26 ал.2 пред.2 е неоснователен.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр. 4 ЗД, въззивният съд е приел, че въпреки ,че ищецът е посочил основание за нищожност „невъзможен предмет“ на процесната сделка ,първоинстанционният съд е приел ,че се касае до сделка без основание, което е и правилната квалификация на иска. Приел е, че е предявен иск за нищожност сделка без основание видно от обстоятелствената част на исковата молба т.е. до липсващо насрещното основание за приобретателката на недвижимия имот.От представените медицински документи съдът е приел за установено ,че през 2009, 2012 и последно на 15.05.2014 г. прехвърлителят е бил инвалидизиран от ТЕЛК за различни заболявания като „хепатитис хр вергенс ет церозис хепатитис тежка ст на активност хр етилизъм, полиневрит ст пост фрактурам феморис декстра, счупване на дясна гл става,както и психични поведенчески разстойства, дължащи се на употреба на алкохол“. От показанията на разпитаните по делото свидетели е приел за установено, че след 1999 г. прехвърлитлят се е върнал в [населено място], тъй като бил безработен, започнал да пие като след 2009 г прогресивно и перманентно бил пиян. От писмените и гласни доказателства е приел за установено, че е бил в болница два пъти през 2014 г. и сестра му се е грижела за него. Приел е, че липсват събрани доказателства и становище от медицинско лице специалист, което да установи при посочените заболявания колко време е щял да продължи живота му,както и не се установява, че е към 26.03.2014 г. сестра му да е знаела ,че той скоро до два месеца ще умре и тя няма да престира задължението си по сключената с брат си сделка.
Въз основа на горното и липсата на доказателства от страна на купувача по сделката за горното обстоятелство, съдът е приел, че предявения иск е неоснователен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Сочените правни въпроси са свързани със задължението на съда да определи правилно предмета на спора, като се сочи, че съдът не е взел становище от ищеца при условията на кумулативност или алтернативност са предявени исковете. В случая, съдът е квалифицирал предявените искове, като е приел, че се касае за обективно съединени искове, при условията на евентуалност, като е изложил мотиви и по двата евентуално съединени обективно съединени искове, като в тази насока твърдението на ищеца, съдържащо се в поставения правен въпрос е неотносимо към представената съдебна практика, от друга страна оплакването касае евентуално допуснато процесуално нарушение на съда, като обсъждането на това оплакване е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел преценка на допустимостта на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК. В тази разпоредба не се включва като касационно основание, водещо до допустимост на касационното обжалване евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Това е касационно основание, но с оглед разпоредбата на чл.281 ГПК, т.е. наличието на процесуални нарушения, довели до неправилност на постановеното решение, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество. Същото се отнася и до сочения въпрос относно наличието в конкретния случай на знание от страна на приобретателя на недвижимия имот за близката смърт напрехвърлителя, както и относно фактите, водещи до извод за близката смърт на брата на ответника по делото. Тези въпроси касаят фактите по делото, т.е. обосноваността на решението на съда, доколкото съдът е приел, че ответника не е знаел, т.е. от фактите по делото е приел за установено, че не е доказано знанието за близката смърт на прехвърлителя. Проверката на фактите по делото, т.е. обосноваността на решението не следва да се извършва от касационния съд в производството по чл.288 ГПК, по съображенията, изложени по-горе, а именно, в това производство необосноваността не е след критериите за допустимост на обжалването, а е основание по чл.281 ГПК за касиране на решението, при разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски в размерна 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 97/2015 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА С. Ц. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. С. П. съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.