О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1214
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1317/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.12.08 г. по гр. д. № 9249/2007 г. Варненски районен съд е отхвърлен предявен от З. С. и Г. А. срещу М. К. и А. У. ревандикационен иск за реална част с площ от 299.19 кв. м. от поземлен имот № 1* целия с площ от 689.44 кв. м., по плана на новообразуваните имоти на СО “Р” в землището на гр. В., кв. Галата.
С решение от 25.05.2009 г. по гр. д. № 249/09 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за необоснованост на извода, че наследодателят на ищците не е придобил правото на собственост върху имот, част от който е спорния, на основание давностно владение, осъществено преди обобществяването му чрез включване в кооперативното стопанство. В изложението към касационната жалба поддържа, че решението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. В мотивите на решението не е изложил съображения за игнорирането на някои от доказателствата и е направил несъответстващи изводи от други. Разрешаването на този процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и обуславя основание по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и е допустима.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на решението относно преценката на доказателствата и приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Ищците са основали правото си на собственост върху имота на решение на поземлената комисия № 574 от 07.12.1998 г., с което е признато правото на възстановяване в стари реални граници на имот нива, с площ от 11.786 дка, намираща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От представената скица извлечение от помощен план и план на новообразуваните имоти към приетата техническа експертиза се установява, че от имота заедно с други са били обособени и раздавани имоти за ползване на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е постановено при действието на §4к от ЗСПЗЗ и при липса на завършена процедура по реституция на имота с издаване на заповед от кмета на общината – § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ ( ДВ бр. 98 от 28.10.1997 г. в сила от 2.11.1997 г.) то не легитимира ищците като собственици на имота. Съдът е обосновал извод за липса на легитимация като собственици с установеното по делото, че наследодателят на ищците е владял възстановения му имот не за себе си, а за другиго. Владението е установено на основание упълномощаване от собствениците М. Кърджалиев и М. А. от 1950 г. за извършване на фактически действия върху имота както и внасянето му в ТКЗС.
Ответницата М. К. е възразила, че не е във владение в имота и е установила, че е упражнила правото на изкупуване на 6/7 ид. ч. от имот 176, по помощния план на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като в имота през 1983 г. е била построена сграда на 25 кв. м., изпълнена на бетонна основа от тухли и състояща се от стая, килер и баня, която е водоснабдена и захранена с ел. енергия. След провеждане процедурата по закупуване на имота се е снабдила с констативен н. акт за собственост през 1993 г. и през 1994 г. го е дарила на ответницата М, която го владее до предявяване на иска и е противопоставила възражение и за придобиването му на основание добросъвестно давностно владение.
През 2004 г. К. е закупила и останалата 1/7 ид. част от поземлен имот № 1* за което е издадена заповед на кмета на общината на основание № 4а и §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е представен крепостен акт от 1904 г., от който се установява, че имотът, признат за възстановяване на ищците, е бил собствен на М. И. Изслушани са гласни доказателства, които установяват, че наследодателят на ищците е владял имота и го е обработвал до 1951 г. Начална дата на установяване на владението свидетелите не посочват.
При извършване преценка на събраните доказателства съдът не е допуснал нарушение на нормата на чл. 188, ал.1 ГПК. Игнорирал е събраните гласни доказателства по съображение, че след като през 1950 г. наследодателят на ищците е бил упълномощен да ползва земите и да ги врнесе в ТКЗС, то с това се установява, че той не е противопоставил свое владение на собственика и наследниците му до съставяне на пълномощното. С това, че е приел да ги владее за тях, той е признал правата, които те имат върху имота и не е противопоставил свои права върху него.
Съдът е обсъдил и това, че частта от имота, предмет на иска, не подлежи на земеделска реституция поради това, че е била предоставена за ползване на основание ПМС № 11 от 1982 г., застроена е със сграда и ползвателя е упражнил правото си на изкупуване на имота – правна възможност установено с нормата на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Процесуални действия по преценка на гласните доказателства в съвкупност с останалите са извършени при спазване на закона. Те не съдържат специфика, която да налага ново тълкуване на процесуалното правило, установено в нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК отм., различно от възприетото и от трайната практика по прилагането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2009 г. по гр. д. № 249/09 г. Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: