3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София,15.11.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 533/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадените касационни жалби от Г. А. Б., Е. Р. К. и К. Б. Г. срещу решение от 20.12.2010г. по гр.д.№ 80/2010г. на Градски съд София, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове срещу В. Н. С. с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията.
Жалбоподателите, Г. А. Б., Е. Р. К. и К. Б. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че със същото е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът В. Н. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от жалбоподателите искове срещу В. Н. С. с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминацията. Съдът е приел, че в тежест на ищците е да докажат, че ответникът с писмени и устни изявления е осъществил тормоз и подбуждане към дискриминация на основата на етническа принадлежност в нарушение на Международна конвенция за премахване на всички форми на дискриминация и чл.26 от Международния пакт за граждански и политически права. Прието е, че не установено по делото да е налице словесна проява на тормоз, която да сочи на неблагоприятно третиране на ищците по някои от признаците, очертани в чл.4 ЗЗДискр. Излажени са съображения за това, че изказваните мнения от ответника – писмено и устно, за историческото значение на “юдеизма” и “холокоста”, са в съответствие с конституционното му право на мнение, закрепено в чл.39, ал.1 Конституцията. Прието е, че последният не е използувал това свое право за накърняване доброто име на другиго, за подбуждане към извършване на престъпление, вражда или към насилие към личността. Посочено е, че правото на такова мнение се защитава и в Конституционно решение №7/1996г., в което е прието, че информация и идеи, които се правят публично достояние се ползуват с по-висока степен на защита и те представляват проява на едно право присъщо на всяко демократично общество. Посочено е, че в конституционното решение се приема, че свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък, за развитието на всеки човек, като тя важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението, тъй като такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова.
Съдът е приел, че в случая устните и писмени изказвания на ответника са направени по принцип и не са насочени към ищците, не са били насочени към това да накърнят тяхната чест и достойнство и в резултат на публикациите на ответника ищците не са третирани по-неблагоприятно в сравнение с останалите граждани на страната. Установено е, че не е налице тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр,, тъй като не е налице нарушаване от страна на ответника на правата на ищците свързани с равно третиране на основата на етническа принадлежност.
В изложението, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на материалноправни и процесуални въпроси от значение за спора: за тълкуване на понятието “ причинна връзка “защитен принцип-спорно деяние”, за тълкуване на понятията “подбуждане към дискриминация” и “тормоз” и необходимостта те да са свързани с изказване на мнение, което следва да има за цел или резултата от него да е последвало накърняване достойнството на определени адресати и създаване на враждебна или обидна среда, като предпоставка за уважаване иска по чл.71 ЗЗДискр. Поддържат, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставените въпроси не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Двете понятия, чието съдържание касаторите молят да се изяснят чрез произнасяне на ВКС по делото, са легално определени в чл.5 ЗЗДискр. и пар.1, т.1 и 5 ДР на ЗЗДискр, съгласно които разпоредби „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Подробно и ясно е дефинирано и понятието „подбуждане към дискриминация“, което съгласно законовата дефиниция е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. Разпоредбите са ясни и не се сочи противоречива съдебна практика по прилагането им, поради което не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не са налице законовите предпоставки въпросът да е и от значение за развитието на правото, тъй като дадените определения на двата института в посочените разпоредби са пълни, ясни и непротиворечиви. Постоянна е и практиката за това кои са признаците на дискриминация по смисъла на чл.4 и 5 ЗЗДискр., намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения –решение от 15.12.2009г. по гр.д.№4959/2008г. ІV г.о. на ВКС, решение от 18.12.2009г. по гр.д.№3097/2008г. Іг.о. на ВКС, решение от 14.06.2010г. по гр.д.№6/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 31.03.2010г. по гр.д.№204/2009г. ІV г.о. на ВКС, решение от 13.05.2010г. по гр.д.№1207/2009г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че от значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Просочва се, че това по-неблагоприятно третиране на лице / лица/ следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи само от приложението на разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спор по ЗЗДиск. При това съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., страната която твърди че е била жертва на дискриминация следва да докаже само фактите от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже че правото на равно третиране не е нарушено.
При наличие на практика по поставените за разглеждане от жалбоподателите въпроси, която не е неправилна и не се налага нейната промяна Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2010г. по гр.д.№ 80/2010г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: