3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София,28.09.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №309/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 559/2010г. на Апелативен съд София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Ц. Д. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решението на ГС София от 17.05.2010 г. по гр. дело № 2890/2008 г. е осъдил П. на РБ да заплати 13 000 лева обезщетение за неимуществени вреди над присъдените от Софийския градски съд. Съдът е приел, че видно от представените по делото писмени доказателства, включително и приложеното НОХД № 5452/2005 г. на Софийския градски съд, срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.219 НК – безстопанственост, като е привлечен като обвиняем с постановление на следовател от НСлСл от 07.06.1995 г. С присъда от 02.03.2007 г., постановена по НОХД № 5452/2005 г. Софийският градски съд е оправдал ищеца-ответник по жалба. Софийския апелативен съд с решение от 04.11.2007 г., постановено по ВНОХД № 1026/2007 г. е потвърдил оправдателната присъда.
При преценката на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид обстоятелства че ищецът е допуснал нарушение на служебните си задължения, което е станало причина за образуване на наказателното производство, но не само че е бил опрадван, а е нарушен и разумния срок /по смисъла на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ/, през който е продължило наказателното производство – над 10 години на досъдебно производство и по-малко от 2 години на съдебна фаза. По справедливост съдът му е определил обезщетение в размер на 13000 лева.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, П. на РБ, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на процесуален въпрос за задължението на съда за обсъждане на всички доказателства от значение за определяне размер на обезщетението и материалноправния въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- т.3 и 11 ТР№3/2004г. на ОСГК и ОСТК на ВКС – т.11 и ПП на ВС №4/23.12.1968г.- т.11. и т.19 ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС. Представя решение от 26.01.2010г. гр.д.№1609/2008г. на ВКС в което е определен по-нисък размер на обезщетение, решение от 03.02.2009г. по гр.д.№816/2008г. на ВКС, в което е определен по-висок размер, решение от 19.02.2009г. по гр.д.№771/2008г. на СГС-няма отбелязване да е влязло в сила.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по процесуалния и материалноправен въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 559/2010г. на Апелативен съд София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: