Определение №1215 от по гр. дело №310/310 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
№1215
София, 27.08. 2009 г.
 
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август  през две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА
 АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 310  по описа за 2009 г. взе предвид следното:
 
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. З. И., приподписана от адв. В. Б. против решение № 134/13.10.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 245/2007 г., както и по „касационна жалба” на М. Д. Л. и Б. В. Л. чрез адв. Н срещу същото решение в частта за разноските.
Касационната жалба на Г. И. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил решението на първостепенния Софийски градски съд и е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат, съдът е приел в хода на въззивното производство, че исковата молба е нередовна. Оставил е същата без движение, като в указания срок ищецът Г не е отстранил нередовностите. Поради това и съдът е постановил решение по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./.
Поставеният с касационната жалба процесуално-правен въпрос е от значение за крайния резултат по обжалваното решение – какви са правомощията на въззивния съд, когато установи нередовност на исковата молба – да обезсили първоинстанционното решение и да го върне с указания на първата инстанция или сам да извърши действията по чл. 110 ГПК /отм./.
Изясняването му не е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, защото с ТР 1/17.07.2001 г., т. 4 на ОСГ ВКС това е сторено. Не е налице и промяна в обществените отношения, която да налага промяна в тълкуването на правната норма.
Софийският апелативен съд в обжалваното решение е действал според указанията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение.
Като втора по ред инстанция по същество и съгласно чл. 211 ГПК /отм./ е предприел действия по чл. 100, ал.3, вр. ал. 1 ГПК. Неизпълнението определя недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено при липса на процесуално условие за упражняване правото на иск, а също така и приложението на законовата санкция по чл. 100, ал. 2 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По „касационната жалба” на Л. . Тя по съществото си е частна, защото се отнася до акт на въззивния съд относно присъдените разноски.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, но липсва правен интерес от нея. С обжалваното решение е обезсилен само съдебния акт на СГС от 05.06.2006 г. по гр.д. № 1881/2004г., а в него няма произнасяне за разноските на страните. Това е сторено допълнително по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ с определение на същия съд от 11.09.2006 г. Софийският апелативен съд не е обезсилил и определението, наред с акта по съществото на спора. Решението по чл. 209, ал. 1 ГПК има само онзи предмет, който отразен в диспозитива на въззивния съд.
Ето защо, частната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
 
 
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/13.10.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 245/2007 г. по касационна жалба на Г. З. И..
 
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 310/2009 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в частта по частната жалба на М. Д. Л. и Б. В. Л. чрез адв. Н срещу въззивно гр.д. № 245/2007 г. в частта, с която е обезсилено решението на СГС по гр.д. № 1881/2004 г. относно разноските и ВРЪЩА частната жалба.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в тази част подлежи на обжалване от М. Д. Л. и Б. В. Л. пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, с което на тези страни се връчи и препис от настоящото определение /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top