3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
Гр. София 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 746/2010 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Г. Д. и М. Г. Д.-М. от[населено място] против решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.дело № 2586/2009 г. на С. апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 6.07.2009 год. по гр.дело № 1960/2008 г. на С. градски съд, І-ви състав и производството по делото е прекратено.
Касаторите се позовават на основанията по чл. 280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, защото считат, че процесуалноправният въпрос за наличие на правен интерес, обуславящ допустимостта на установителния иск е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, в решения № 885 по гр.дело № 95/2001 г. на ІV-то г.о. ВКС, решение № 10 по гр.дело № 3037/97 г. на ІV-то г.о. ВКС и решение № 1475 по гр.дело № 6463/2007 г. на V-то г.о.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се поддържат обстоятелства и аргументи за отсъствие на задължителна съдебна практика за това как се определя нуждата от защита и липсата на ясни критерии за пределите, в които ищецът може да избере правното средство на защита и налага ли това действително тълкуване на правно-релевантни факти, от които ще се прецени наличието, или липсата на правен интерес.
Ответницата по касационната жалба Ц. Д. Д. от[населено място] изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да обезсили първоинстанционното решение от 6.07.2009 г. по гр.дело № 1960/2008 г. на СГС и да прекрати производството по предявения от А. Г. Д. и М. Г. Д.-М. против Ц. Д. Д. иск, с правно основание чл.124 ГПК, въззивният съд е установил неговата недопустимост, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Липсата на правен интерес се проявявало в обстоятелството, че ответницата владее процесния апартамент и ищците разполагат с по-силното средство за защита на твърдяното от тях право, а именно осъдителният иск за ревандикиране на притежаваните от тях идеални части, или да предявят иск за делба на съсобствения имот. Именно в производството по осъдителния иск или в производството по иска за делба ищците ще получат адекватна защита на твърдяното право, което ще има преюдициално значение и ще се дължи произнасяне и по него, което е свързано и с процесуална икономия.
Процесуалноправният въпрос, свързан с наличието на правен интерес, обусловил крайния резултат по делото е решен от въззивния съд в противоречие с касационната практика в цитираните от касаторките съдебни актове, защото: изразено е становище, че от преценката на ищците зависи обема на търсената искова защита, а избраната от тях форма е право на страната на избор. В тази връзка съдебната практика в решения № 885 по гр.дело № 995/2001 г. на ІV-то г.о. и решение № 10 по гр.дело № 3037/97 г. на ІV –то г.о. ВКС е единна и различна от изразеното от въззивния съд становище, в което не е съобразен и факта, че изменяйки предявената осъдителна претенция в установителна ищците са заявили отказ от възможността да ползват частта от съсобствения имот, като в същото време, предявявайки установителна претенция на неползващия собственик ще прекъснат евентуалната придобивна давност на ответника, но наред с останали фактори, от които ще зависи волята им за реализиране на конкретни права, без да са задължени да ги упражнят в пълен обем.
По изложените съображения, ВКС на РБ, счита че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, ето защо делото следва да се разгледа в открито съдебно заседание, с признаване на страните след внасяне на дължимата се държавна такса от 260 лв., за да бъде осъществен касационен контрол по заявените отменителни основания по чл. 281 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.дело № 2586/2009 г. на С. апелативен съд, по касационната жалба на А. Г. Д. и М. Г. Д.-М. от[населено място], с вх. № 3263/1.04.2010 год.
Делото да се докладва на председателя на Второ г.о. при ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваван на страните, и внасяне на държавна такса от касаторите в размер на 260 лева, по сметка на касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: