5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
С., 26.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 5133 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място], подадена чрез адвокат Е. Р. срещу въззивно решение № 230 от 9.06.2014 г. по гр. дело № 185/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 93 от 18.02.2014 г. по гр.д. № 1228/2013 г. на Смолянски районен съд са уважени предявените от Г. И. К. срещу Ученическо общежитие „ В. Д.”, [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 16 от 16.10.2013 г. на директора на общината, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “старши възпитател” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 3039.64 лв., ведно със законната лихва. Отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.225, ал.1 КТ за сумата 1455.20 лв. и общежитието е осъдено да заплати и тази сума, ведно със законната лихва считано от 11.11.2013 г. до окончателното изплащане на същата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: налице ли е изискване за обективиране в писмена форма на извършения от работодателя подбор и допустимо ли е релевантните обстоятелства по см. на чл.329, ал.1 КТ да се установяват с всички доказателствени средства в хода на съдебната проверка на извършеното уволнение; при извършване на подбор и съставяне на писмен документ- протокол на комисията, който не е оспорен от уволнения служител, същият съставлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства и оценка на нивото на изпълнение на трудовата функция; достатъчна база за оценка на нивото на изпълнение на работата на конкретното лице ли са изготвените годишни атестационни карти с показатели- планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес, използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, работа с деца и ученици, работа с родители, получени професионални отличия с награди през оценявания период. По първите два въпроса се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие със задължителната съдебна практика, а по третия – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Г. И. К. в писмения отговор, подаден чрез адвокат А. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от К. срещу Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ-намаляване обема на работа, но че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал да е извършен между всички лица заемащи сходни длъжности, че е извършен съобразно законовите критерии по чл.329 КТ, както и че не е установено приетите от работодателя оценки за нивото на изпълняваната от К. работа съответстват ли на действителното качество на изпълняваната от нея работа. В обобщение съдът е приел, че работодателят не е доказал наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки за да е законосъобразен извършения подбор.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Въпросите: налице ли е изискване за обективиране в писмена форма на извършения от работодателя подбор и допустимо ли е релевантните обстоятелства по см. на чл.329, ал.1 КТ да се установяват с всички доказателствени средства в хода на съдебната проверка на извършеното уволнение; при извършване на подбор и съставяне на писмен документ-протокол на комисията, който не е оспорен от уволнения служител, същият съставлява ли писмено доказателства за отразените в него обстоятелства и оценка на нивото на изпълнение на трудовата функция са относими към начина на доказване законосъобразността на извършения подбор, когато той е обективиран в писмен документ. Съгласно приетото в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирана в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение въззивния съд е приел, че протокола на назначената комисия за подбор е оспорен и в тежест на работодателя е да докаже неговата законосъобразност. В случая от събраните по делото доказателства това не е установено. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото разрешение в тълкувателното решение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на приетото от въззивния съд, че подбора е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът: достатъчна база за оценка на нивото на изпълнение на работата на конкретното лице ли са изготвените годишни атестационни карти с показатели- планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес, използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда, работа с деца и ученици, работа с родители, получени професионални отличия с награди през оценявания период също е свързан с начина на доказване законосъобразността на подбора. На този въпрос е дадено разрешение в цитираното тълкувателно решение. Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените за касационното производство разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 9.06.2014 г. по гр. дело № 185/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Осъжда Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място], [улица] да заплати на Г. И. К. от [населено място], [улица], бл. „С.”, ет.ІІ, ап.9 сумата 400 лв.- разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: