4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
гр.София, 28.09.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N362 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.12.2010г. по гр.д.№ 2294/ 2010г. на ОС Варна, с което са уважени исковете на М. Ц. М. срещу [фирма]-София с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма]-София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение е за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение № 3022/06.08.2010г. по гр.д.№ 5465 по описа на Варненския районен съд, е уважил исковете на М. Ц. М. срещу [фирма]-София с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Установено е по делото, че със заповед № 472/23.02.2010 г. на изпълнителния директор на О. АД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на осн.чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на на качества за ефективно изпълнение на възложената работа по посочени от т.1 до т.5 показатели, считано от 24.02.2010 г. С трудов договор от 02.01.2008г. ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност управител на банков клон „Бизнес парк” – [населено място] със срок на изпитване 6 месеца, считано от 02.01.2008 г. до 01.07.2008 г. и с допълнително споразумение към трудов договор от 30.06.2008 г. е уговорено трудовото правоотношение да се трансформира за неопределено време, считано от 01.07.2008 г. С допълнително споразумение от 09.09.2009 г. ищецът е преминал от длъжност управител на банков клон на длъжност директор на банков клон Бизнес парк – Варна. Установено е също така, че в предложението на прекия ръководител за освобождаване на ищеца от заеманата длъжност – директор на клон „Бизнес парк” е посочено, че несправяне с работата е довело до свиване на бизнеса и загуба на клиенти през 2009 г. спрямо 2008 г., поради неумение за създаване на полезни професионални връзки.
Съдът, при тези данни по делото, е приел, че за краткия период през който ищецът е изпълнявал ръководна управленска длъжност в клона не е възможно само резултатите за последните 3 месеца на 2009 г. да са по-добри от резултатите през цялата предходна 2008 г., тъй като до 09.09.2009 г.. ищецът не е изпълнявал длъжността Директор на клон „Бизнес парк”. Предприетите по – късно действия от работодателя за закриване на клона, чиито директор е бил ищеца съгласно заповед № 70/17.02.2010г. на О. АД сочат, че по-скоро са предприети структурни и организационни промени във връзка с повишаване ефективността на клоновата мрежа и изпълнение на стратегията за развитие на Североизточен район, а не се установява от доказателствата по делото това решение на работодателя да е в каквато и да е причинно-следствена връзка с поведението на ищеца и изпълнението на възложените му задачи. Съдът е приел, че с оглед установената съдебна практика законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не притежава, като и факта, че тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения, а в случая банката – жалбоподател не установява такива обстоятелства, поради което съдът е признал уволнението за незаконно.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател в изложението си е посочил, че съдът е дал отговор на материалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за възможността съдът да упражнява контрол върху критериите определени от работодателя за ефективна работа и за значението на продължителността на изпълняване на трудовите функции при преценката за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси, от значение за спора, но в съответствие с задължителната практика на ВКС, отразена в постановените по чл.290 ГПК решения по гр.д.№4035/2008г. на ІVто г.о. на ВКС, гр.д.№776/2009г. ІVто г.о. на ВКС, гр.д.№7282009г. ІVто г.о. на ВКС и гр.д.№1730/2009г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че при прекратяване на трудовия договор поради липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост / но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ /, опит или природни дадености – като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии. Прието е, че липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя и в резултат на нея работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения. Според същата практика няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига да е доведен до знанието на работника или служителя.
С оглед на факта, че практиката по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя е уеднаквена, то не се налага ново тълкуване на правната норма, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 16.12.2010г. по гр.д.№ 2294/ 2010г. на ОС Варна, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: