О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1216
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1104/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. Й. К. и А. И. Г. срещу решение от 10.02.2009 г. по гр. д. № 269/2008 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.01.2008 г. по гр. д. № 153/2005 г. на Каварненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторките и М. Й. П. и И. Й. Д. ревандикационен иск за поземлен имот пл. № 161 по плана на с. Т. с площ от 1578 кв. м. Развит е довод за необоснованост на извода, че процедурата по възстановяване на имота, предмет на иска, по реда на ЗСПЗЗ не е завършена, поради което ищците не се легитимират като собственици на имота както и че имотът не подлежи на възстановяване тъй като преди влизане в сила на ЗСПЗЗ за него е отстъпено право на строеж от община К., което право е реализирано. Към касационната жалба не е посочено на коя предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК касаторите основават искането си за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а заявяват отново твърдение, че изводът, че решението на поземлената комисия не ги легитимира като собственици на имота е необосновано.
Ответниците по касационната жалба намират същата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на І г. о., извърши проверка на обжалваното решение и въз основа данните по делото намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищците не се легитимират като собственици на имот пл. 161 по плана на с. Т. на основание земеделска реституция. С решение № 3* от 22.02.1995 г. е признато право на възстановяване на наследниците на Й. А. Й. на имот с площ от 1578 кв. м., който се намира в регулационните граници на с. Т.. Имотът не е индивидуализиран с граници. Ищците са поискали нанасяне в кадастъра на признатия им за възстановяване имот и той е бил нанесен с пл. № 161 в кв. 3 със заповед № 1* от 15.0.2004 г. С приета техническа експертиза е установено, че част от така заснетия имот попада в улица, друга част в УПИ * и трета част в УПИ ХІ. За УПИ ХІ в полза на ответницата по иска е било отстъпено право на строеж , което тя е реализирала през 1990 г. с построяване на едноетажна сграда в груб строеж.
След заснемането на признатия за възстановяване имот в кадастралния план не е постановено друго решение на ОСЗГ, с което да се конкретизира, коя част от имота се възстановява и какъв е регулационния статут на тази част.
От така установените юридически и доказателествени факти е направен законосъобразен извод, че ищците не се легитимират като собственици на имот пл. № 161 по плана на с. Т. на основание земеделска реституция към датата на предявяване на иска, тъй като процедурата по възстановяване не е завършена с решение, отговарящо на изискванията установени в чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в което възстановеният имот да е индивидуализиран с граници и съседи, с регулационен статут и скица, заверена от техническата служба на общината.
В съответствие с материалния закон е и извода, че парцел ****, в образуването на който участва част от признатия за възстановяване имот, заснет с пл. № 161 не подлежи на земеделска реституция поради наличие на пречка от визираната в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Имотът е застроен до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 28 от 1992 г., тъй като върху него законно са извършени строително-монтажни работи не само до ниво нулев цикъл (§ 5а ПЗР на ЗСПЗЗ), но до степен на груб строеж.
От заявените обстоятелства в касационната жалба и молбата към нея съдът намира, че е направено позоваване на предпоставката по т. 1, на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен за спора материалноправен въпрос относно това, кое решение на ОСЗГ представлява акт за завършена процедура по реституция на заявена за възстановяване земя по ЗСПЗЗ и има конститутивни последици. Даденото с въззивното решение разрешение съответства на постоянната практика на ВКС, поради което не е налице предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2009 г. по гр. д. № 269/2008 г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.