5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
С., 14.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 474 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Ф. и Д. В. Ф. и двамата от [населено място], приподписана от пълномощника им- адв. Л. С. срещу въззивно решение № 103 от 22.12.2010 год. по гр. д. № 454/2010 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 14.07.2010 г. по гр.д. № 1324/2006 г., с което е уважен предявеният от Ц. Г. С. срещу [фирма], [населено място] иск за обявяване на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор на касационната жалба.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор сключен на 20.09.1996 г. между [фирма], [населено място] в качеството на продавач и Ц. Г. С. от [населено място] като купувач с предмет покупко-продажба на апартамент ”Б” на първия етаж, с обща застроена площ от 88.19 кв.м., заедно с мазе № 3 и гараж № 4, намиращи се в масивна жилищна сграда на [улица], парцел ХІ-1627, кв.39 по плана на [населено място] с продажна цена левовата равностойност на 14 961 щ.долара, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като предварителния договор съдържа всички съществени елементи, за да бъде обявен за окончателен. Приел е за неоснователно възражението на касаторите, конституирани в производството като трети лица – помагачи на ответната страна, за погасяване на претенцията за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като приемането на сградата в която се намират обектите, предмет на предварителния договор с акт обр. 16 е станало през 2006 г., от който момент е настъпила изискуемостта на вземането, а исковата молба е подадена на 21.09.2006 г..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Приложени са съдебни решения.
Според жалбоподателите въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси – може ли предварителен договор да се обяви за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, ако обещателят не е собственик на недвижимия имот към датата на подаване и вписване на исковата молба; може ли приемателят да противопоставя правата си на третото лице – помагач, което е добросъвестен купувач, тъй като е придобило собствеността върху имота, преди вписване на исковата молба; погасено ли е субективното потестативно право на ищеца да предяви иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, след като от сключването на предварителния договор до подаване на исковата молба са изтекли 10 години; добросъвестно ли е поведението на приемател, който е упражнил частично правата си по предварителния договор и по въпроса за действието на решението, с което е уважен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на третото лице и насрещната страна.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът в настоящия състав намира следното:
По поставения правен въпрос: може ли да се обяви за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, ако обещателят не е собственик на недвижимия имот към датата на подаване и вписване на исковата молба. Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, но по този въпрос не е налице допълнителното основание по ал.2 на чл.280 ГПК за да се допусне касационно обжалване, тъй като не е решаван противоречиво. В представените съдебни решения е прието, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само ако при завеждане на иска продавачът е собственик на недвижимия имот. В настоящия случай за да уважи иска и приеме, че обещателят е собственик на апартамента и гаража, които са предмет на предварителния договор съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е обявен за относително недействителен по отношение на Ц. Г. С. договор за покупко-продажба на право на строеж и масивна жилищна сграда, изградена в груб строеж, сключен между [фирма], [населено място] и касаторите, обективиран в Н.А. № 111/2006 г. Недействителността има обратно действие – от момента на извършване на действието, а не от момента на влизане в сила на решението. Договорът да покупко- продажба на масивната жилищна сграда, в която се намират и имотите, предмет на предварителния договор е сключен на 9.03.2006 г. и с оглед обратното действие на недействителността процесните имоти са върнати обратно в патримониума на обещателя по предварителния договор, което е предпоставка за успешно провеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД от страна на купувача Ц. С..
По въпроса – може ли приемателят да противопоставя правата си на третото лице – помагач, което е добросъвестен купувач, тъй като е придобило собствеността върху имота, преди вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
По въпроса – погасено ли е субективното потестативно право на ищеца да предяви иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, след като от сключването на предварителния договор до подаване на исковата молба са изтекли 10 години не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. На въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр. д. № 1055/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието че давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. Погасителната давност за завеждане на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД тече и при случаите когато купувачът по предварителния договор е получил владението на имота със сключването му или в един по-късен момент. В предварителния договор може да е уговорен срок или условие. Правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателния договор, като в този случай давността започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок, или от момента на сбъдване на условието. В случая предварителните договори са сключени на 20.09.1996 г., като с анекс от 6.01.1999 г. срокът за изграждане на сградата е удължен до 30.08.1999 г. В същия е прието, че продавача трябва да снабди обекта с акт обр. 16 до 30.08.1999 г., като при неизпълнение на това задължение в посочения срок купувачът ще има право да предяви иска по чл.19, ал.3 ЗЗД след изпълнение на условията по анекса. В случая по делото е установено, че сградата е приета с акт обр.16 през 2006 г. В. съд на основание чл.114, ал.1 ЗЗД е приел, че правото на иск възниква от момента на изискуемостта на вземането, което в конкретния случай с оглед уговореното в анекса е моментът на приемане на сградата с акт обр. 16. Даденото от въззивния съд разрешение е в съотвествие с приетото в посочената задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса добросъвестно ли е поведението на приемател, който е упражнил частично правата си по предварителния договор, тъй като такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд. Твърдението на жалбоподателите е, че Ц. С. частично е упражнил правата по предварителния договор по отношение на два обекта- офис № 9 и офис № 10. Тези обекти не са предмет на предварителния договор, такъв въпрос не е бил предмет на въззивното производство, поради което и по същият не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за действието на решението, с което е уважен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на третото лице и насрещната страна също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателите въззивният съд неправилно приел, че след като искът по чл.135, ал.1 ЗЗД от С. срещу [фирма] е успешно проведен, това обуславя и уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Такъв извод не е залегнал в мотивите на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 22.12.2010 год. по гр. д. № 454/2010 год. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :