3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
София, 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело №940/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. П. В., П. П. Л. и Л. Н. Л. против решение от 15.03.2010г. на Софийски градски съд ГО,ІVа въззивен състав,постановено по гр.д.№9103/2009г. по описа на същия съд.
Постъпила е и касационна жалба вх.№279/19.04.2010г.,подадена от Т. Б. Л.,чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г. и касационна жалба вх.№30038/26.04.2010г. подадена също от Т. Б. Л., чрез другия му процесуален представител адвокат С. А. против горепосоченото въззивно решение.
По касационната жалба на Е. П. В., П. П. Л. и Л. Н. Л.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в обжалваната му от последните част,което:
” ще бъде от значение за точното прилагане на закона по конкретния казус и развитието на правото”,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.След това се излагат съображения,съдържащи касационни оплаквания,за това че съдът е постановил решението в нарушение на разпоредбите на член 31 ал.1 от Закона за наследството и на член 145 ал.1 от ГПК .
Преди всичко, в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното решение,е този,който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай, само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това ,видно от съдържанието на изложението на касаторите,в същото се сочат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По касационната жалба на Т. Б. Л.:
В изложението на касатора,приложено към касационната му жалба с вх.№27913/19.04.2010г.,се заявява,че са налице условията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Излагат се доводи,че:
„Повдигнатият спор касае точното прилагане на материалноправната норма на член 36 ал.2 във връзка с ал.1 предл.първо от Закона за наследството,като в конкретния случай произнасянето на съда по този твърде съществен материалноправен въпрос е не само в противоречие със закона,но с обжалвания съдебен акт е създадено недопустимо смесване на последиците за наследника с право на запазена част,провел успешно доказване на иска си по член 30 ал.1 от ЗН и при наличие на хипотезата на член 36 ал.2 във вр. с ал.1 ,изр.І от ЗН и при очевидно несъобразяване на двете различните хипотези,предвидени в текста на член 36 ал.1 от ЗН.За точното прилагане на закона следва да се отговори на въпроса:дали наследника,в полза на който е признато правото на възстановяване на накърнената му запазена част и при условията начлен 36 ал.2 във вр. с ал.1 изр.І от ЗН,е постановено имотът да остане изцяло в наследството,единствено и само той следва да заплати на заветника или на надарения,цялата стойност на разполагаемата част”.Касаторът твърди,че в настоящия случай,неточното прилагане на материалноправната норма води до неоснователно обогатяване на един наследник за сметка на друг.
Видно от съдържанието на горепосоченото изложение на касатора,същото съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,а именно че съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон.В същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение,Както вече бе посочено по –горе,съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,което не е било направено от касатора с депозираното горепосочено изложение по член 284 ал.3 т.1 от ГПК.
С второто изложение на касатора Т. Л.,приложено към касационната му жалба вх.№30038/26.04.2010г., е посочено,че съдът е бил сезиран с иск по член 30 ал.1 от ЗН и се цитира постановения диспозитив по решението на първоинстанционния съд,което е било оставено в сила с въззивното решение,предмет на настоящата касационна жалба,след което касаторът заявява:
„Произнасянето на въззивния съд с горепосоченото решение се отнася до съществен материалноправен въпрос,каквото е и общото изискване на член 280 ал.1 от ГПК и същевременно задължителна положителна предпоставка и при трите критерия за допустимост на касационната жалба.”
Очевидно и в това си изложение,касаторът отново не формулира правният въпрос от значение за изхода по делото,разрешен с обжалваното възивно решение.След като не е изпълнил това изискване,съгласно горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV А въззивен състав,постановено по гр.д.№9103/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: