3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
[населено място], 26.11.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 5212 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Б. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. В. срещу въззивно решение № 200 от 4.06.2014 г. по гр.д.№ 261/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 30 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 553/2013 г. на Районен съд, [населено място] е дадено разрешение на малолетната М. Н. Б. да напуска пределите на РБ, като пътува до Н. без съгласието на баща си Н. В. Б. за период от един месец в годината, придружавана от своята майка С. Г. Х., като бъдат подновени необходимите за това лични документи на детето.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се въпросите за правомощията на съда при констатирано несъответствие на законовата разпоредба с върховния закон на страната, за прякото приложение на чл.5, ал.2 от Конституция на Р България, както и длъжен ли е съдът да събере доказателства за мястото където ще пребивава детето, при кого, при какви условия и за кой период от време.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата С. Г. Х..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция Добричкият окръжен съд е приел, че на детето следва да се даде разрешение да пътува в Н. и да престоява там един месец в годината, тъй като бабата и дядото по майчина линия, с които детето е в близки отношения живеят там, и трябва да му се предостави възможност да осъществява контакти с тях. Приел е, че независимо от твърденията на жалбоподателя, че не са събрани доказателства за това къде ще пребивава детето в Н., в чие жилище и има ли условия за отглеждането му, както и относно трудовата заетост на роднините няма пречка да се разреши пътуването, тъй като от жалбоподателя липсват твърдения, че детето ще бъде поставено в неблагоприятна среда в чужбина, която би била опасна за неговото здраве, живот или емоционално състояние. Такива твърдения не са били навеждани и пред първата инстанция. Данните по делото не създавали съмнения относно родителските качества на майката, за да се приеме, че би допуснала детето да бъде поставено в неблагоприятни условия в чужбина. Липсвали и доказателства, които да сочат, че майката има намерение да се засели трайно в чужбина заедно с детето.
Настоящият съдебен състав намира, че по първия поставен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обуславящ за изхода на делото. Вторият поставен въпрос, уточнен от настоящия състав е – следва ли съда да постановява акта си без да събере доказателства относно социалния статус на роднините в Н. за посещение, на които се дава от съда заместващо съгласие на бащата – дали те работят, къде и при какви социални условия живеят, колко често се завръщат в България. Въпросът се поставя с оглед служебното задължение на съда да постанови акта си в защита на интересите на детето. По този въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същият не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика относно служебното задължение на съда да следи за защита на интересите на детето. От събраните по делото доказателства относно статуса, условията и средата на живот на роднините на детето в Н., за посещение на които е дадено разрешение за пътуване, въззивният съд е приел, че интересът на детето е защитен. Интересът на малолетното дете е изведен от Семейния кодекс като основополагащ принцип и когато този принцип е спазен от съда не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 4.06.2014 г. по гр.д.№ 261/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :